¶𝐏𝐞𝐫𝐟𝐞𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 [H.S]

123 глава.

Минаха няколко дни, в които се приготвяхме за полета към Манчестър и като цяло купувахме подаръци. Не бях сигурна какво да взема на майката на Хари - Анна, и сестра му - Дублин. Въпреки че ми каза да не им взимам нищо аз все пак реших да им подаря нещо. Все пак утре е Бъдни вечер, а после и сутринта на Коледа всички ще отварят подаръци. Навън доста се беше изстудило в последните дни и сякаш нарочно беше заваляло сняг. Но в момента нищо не се виждаше, буквално. Защото бяхме на няколко хиляди километра от земята и беше вечер. Полетът беше няколко часа и Хари още със стъпването ни в самолета беше заспал. Самолетният полет беше от десет и половина и като цяло щяхме да сме там в дванадесет. И вероятно всички щяха да са заспали.

Хари се размърда до мен, но него отразих и продължих да гледам през прозореца, защото всеки момент можехме да кацнем. Ръката ми се хвана от нечия друга и пръстите ни се оплетоха. Обърнах главата си към Хари и леко му се усмихнах, а неговите трапчинки се появиха. Леко се наведох и слях устните ни. Никога нямаше да ми омръзне да го правя.

-Събудил си се.- засмях се, а той се настани в седнало положение на своята седалка.

-А ти си ме завила.- той се засмя и зави и двама ни с одеялото.- Колко време спах?- попита, поправяйки косата си.

-Около час.- отговорих му и отпуснах главата си на рамото му.

-Спи ли ти се?- попита, хващайки ръката ми под одеялото, а после преплете пръстите ни и я сложи в скута си.

-Не.- отговорих простичко, поклащайки глава.-Хари...

-Да?

-Никога не съм си представяла, че ще сме нещо.- засмях се леко.

-Предполагам, че сега сме "нещо".- той се засмя - Денис няма намерение да те остави, нали?- попита, въздъхвайки.

-Не мисля. Но какво търси той тук, всъщност? Доколкото си спомням за няколко месеца беше тук, а после замина за Аржентина, а от там отиде някъде другаде.

-Ъмм... аз го проучих. И може и да съм му купил билет за Лондон.- каза тихо Хари, мислейки си, че няма да го чуя, но го направих.- Нали не се сърдиш?

Всъщност не се сърдех. И аз проучих Кейра. И напълно разбирам Хари, поне сега го разбирам. Ако Кейра беше направила същото на Хари и аз щях да я проуча или да я доведа тук, за да разбера какво се е случило. Може би нямаше да постигна нещо, но поне щях да опитам. А и сега няма значение, тъй като сме заедно и Денис... той не значи същото за мен както преди. Сега е просто един спомен за мен. Може би пълен с болка и любов, но само спомен и нищо повече.