Гласовото съобщение е изпратено на 16 Март 2012 г., в 15:09ч.
„Стив, наистина съм притеснена в момента. Родителите ми ми се карат и знам, че е заради мене"
Тя спря и можех да чуя хора да се карат. Тялото ми се напрегна и седнах изправено.
„Чу ли това? Господи, ужасно е. Никога не са се карали така преди. Толкова много се притеснявам и наистина-"
Чу се писък и Ари спря по средата на изречението. Секунда по-късно, се чу неоспорим звук на отваряне на вратата, а след това проговори една жена.
„Вземи си нещата, идваш с мен!"
„Какво? Защо?"
Ари очевидно звучеше изплашена и объркана.
„Просто прави това, което ти казвам, Ари и-"
„Тя няма да ходи никъде! Ари, остани си на мястото!"
Този път, мисля, че беше баща ѝ, който проговори и звучеше доста ядосан.
„Тя е моя дъщеря. Аз съм майка ѝ и имам цялото право да-"
„Няма да позволя да я отведеш далеч от мене, кучко-"
Гласовото съобщение приключи.
BINABASA MO ANG
100 voicemails
Short StoryСлед автомобилна катастрофа, седемнадесетгодишният Стив Карлтън, изпада в кома. Когато се събужда след няколко месеца, той страда от временна загуба на паметта. През това време, започва да преглежда съобщенията и гласовите съобщения на телефона му...
