Гласовото съобщение е изпратено на 24 Март 2012 г., в 17:02ч.
„Хей, Стив. Днеска просто преглеждах някои от нашите снимки заедно и кълна се, че има една, в която ципът ти е отворен."
Тя се разсмя, а аз се усмихнах. Емоциите ѝ баха толкова заразни.
„Помня го ясно. Бяхме на плажа с Рейвън и останалите в този ден. Помниш това, нали? Вдигна ме във въздуха и още малко щях да се удавя, когато ме пусна във водата. Получи як пердах от мене после. Наистина ми липсват тези дни. Трябва да се върнеш, добре ли? Обичам те, Стив."
Погълнах жлъчката, образуваща се в гърлото ми. Съжалявам, Ари, извиних ѝ се безмълвно. Не мога да си спомня.
YOU ARE READING
100 voicemails
Short StoryСлед автомобилна катастрофа, седемнадесетгодишният Стив Карлтън, изпада в кома. Когато се събужда след няколко месеца, той страда от временна загуба на паметта. През това време, започва да преглежда съобщенията и гласовите съобщения на телефона му...
