Гласовото съобщение е изпратено на 12 Май 2012 г., в 23:34ч.
„Ще го направя. Утре. На разсъмване. Не мога да живея така повече. Всичко е ужасно и нищо няма никакъв шибан смисъл."
Не можех да дишам. Пръстите ми трепереха.
„Стив, ако някой ден се събудиш, което е малко вероятно, би ли се сбогувал с мене завинаги с любовна песен? Би ми харесало много. Помниш ли песента, която ти казах преди няколко седмици? „Миналите ни дни" от Гавин Михаил? Да, би ми харесало да изпееш тази песен за мен... пей я за мен, а аз ще те слушам... винаги съм обичала гласът ти. Твърде гадно, че не мога да го чуя за последно преди да умра..."
YOU ARE READING
100 voicemails
Short StoryСлед автомобилна катастрофа, седемнадесетгодишният Стив Карлтън, изпада в кома. Когато се събужда след няколко месеца, той страда от временна загуба на паметта. През това време, започва да преглежда съобщенията и гласовите съобщения на телефона му...
