След автомобилна катастрофа, седемнадесетгодишният Стив Карлтън, изпада в кома. Когато се събужда след няколко месеца, той страда от временна загуба на паметта. През това време, започва да преглежда съобщенията и гласовите съобщения на телефона му...
Гласовото съобщение е изпратено на 13 Май 2012 г., в 04:44ч.
„Хей... та, това е, а? Това е нашето сбогом..."
Треперех и плачех и не го осъзнавах. Исках да я спра, но знаех, че отдавна я няма. Нямаше я преди да се събудя, тя дори не съществуваше, когато започнах да слушам гласовите ѝ съобщения. Беше твърде късно. Закъснях.
„Небето изглежда красиво. Мога да видя лилавите линии в необятния мрак има и загатнато оранжево също. Искаше ми се да бъдеш тук с мен за последен път... Забавно е, наистина. Не плача. Може би е така, защото плаках твърде много преди и дори миналата нощ. Просто не ми е приятно да плача... Всъщност... чувствам се наистина безгрижно, знаеш ли?"
Пое дълбока глътка въздух, а аз задържах моя
„Обичам те, Стив. И винаги ще те. Сбогом..."
Гласовото съобщение приключи.
---------------------
Бележка от автора: Това не е последната глава. Има и епилог, но авторката го е публикувала през август като дата и вероятно скоро няма да я кача.
НО, ако искате да четете нещо друго ви препоръчвам да видите (не)затихващи трептения в профила ми.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
