Гласовото съобщение е изпратено на 25 Март 2012 г., в 13:34ч.
„Хей, Стив. Така, всичко все още е зле тук. Майка ми все още не е намерила апартамент и знам, че тя не може да си позволи някакъв луксозен със заплатата си. Баща ми не е бил вкъщи цял ден и почти не е говорил с никого. Това наистина е гадно. Липсваш ми."
Тя въздъхна, преди да се изкиска леко. Звучеше малко принудено, сякаш искаше да направи всичко, за да се разсее от положението си.
„Спомняш ли си как ме принуждаваше да гледам vines (вайновете?) на Томас Сандър, когато се чувствах не на място? Наистина се забавлявах с тях и затова тази сутрин, опитах да ги гледам. Поради някаква причина, въпреки че се смеех не се чувствах никак по-добре... Може би беше защото продължавах да си спомням смехът ти."
![](https://img.wattpad.com/cover/135736893-288-k400156.jpg)
KAMU SEDANG MEMBACA
100 voicemails
Cerita PendekСлед автомобилна катастрофа, седемнадесетгодишният Стив Карлтън, изпада в кома. Когато се събужда след няколко месеца, той страда от временна загуба на паметта. През това време, започва да преглежда съобщенията и гласовите съобщения на телефона му...