sociopath

Мисия с шефа

След дългия път в тъпата таратайка, най-накрая стигнахме тайното място, където се събираме всички. Тук складирахме всичко - оръжия, наркотици, пари, коли. Всичката ни техника бе тук, както и тенировъчната зала. Всичко в тази изоставена съборетина насред нищото. Но само така изглежда.

- Защо се преместихме тук? Църквата ми харесваше! - измрънка Шелдън, вървейки плътно зад мен като някакво бебе, докато аз се опитвах да мина през всичките изсъхнали тревуляци.

- Разкарай си набожния задник от мен! Тук сме от един месец, не свикна ли?

Най-накрая стигнахме до входа на сградата и влязохме вътре. Огледах се наоколо и всичко изглеждаше, както беше в началото.

- Не ми харесва! - каза Шелдън и аз извъртях очи.

- Просто го натисни! - извиках му и разхлабих вратовръзката, която Кортни ми сложи с костюма.

Той ме послуша и натисна бутона, който бяхме инсталирали в началото на преместването. На няколко метра пред нас се появи стена, която всъщност винаги си седеше там. Имаше холограма, която я осветяваше и изглеждаше като най-обикновена изоставена сграда. Стената се раздели на две, като тези две парчета се отдалечиха едно от друго и разкриха истинската ни база. Целият ни отбор беше тук.

- Сериозно Шелдън, порастни! - каза му Кортни и отиде при останалите.

Аз също влязох и се насочих към един от диваните в така нареченото ни "масто за отдих". Тръшнах се върху него и въздъхнах, затваряйки очите си. Усетих някой да сяда до мен и дори не си направих труда да погледна кой беше. Случилото се във фирмата още се въртеше в съзнанието ми.

- Хей, какво стана с Доминик? - попита ме Джейкъб и отворих очи, насочвайки вниманието си към него.

- Какво да е ставало?

- Ами в офиса му..слушалката ти беше включена.

Мамка му, този тъп хакер!

- Не, не беше. Лично аз си я изключих. - отвърнах му и се изправих, поглеждайки го изнервено.

- Добре де, аз ти я включих отново. Любопитно ми е човече! Виждал съм го само три пъти! - обясни ми русокоското и реших да спра да го слушам. Не ми се занимаваше с това сега.

- Няма ли да ми отговориш? - попита отново той и се изправих от дивана, отдалечавайки се от него.