Усещах, че нещо не беше наред. Знаех го, но нямах сили да отворя очи и да се изправя пред истината. Не усещах нищо, което да възпира гледката ми, но все пак не отварях очи. Чувах стъпките около себе си, те приближаваха и това ме накара поне да опитам да погледна къде се намирам. Бавно отворих очи, но почти нищо не виждах. Беше тъмно и само една малка лампа осветяваше помещението. Освен това, нещото, което изсипаха в питието ми бе доста силно. Зрението ми беше размазано и едвам различавах силуетите на хората в стаята.
- А, събуди се! Помислих, че си предозирал! - чух някакъв мъжки глас и преглътнах трудно. Устата ми беше пресъхнала и гърлото ми дращеше.
Извъртях бавно главата си, опитвайки се да стоя мирно и да видя кой по дяволите ме е вързал за шибания стол.
- Хайде побързай де! От два часа те чакаме!
- Ами да бяхте сипали по-малко. Идиоти.. - измрънках, като знаех, че ще ги ядосам. Може би въжето щеше да се разхлаби, ако ме бутнат със тола.
- Знам какво правиш. По-добре спри. - каза мъжът пред мен и забих погледа си в него. Зрението ми най-накрая се оправи и успях да го огледам хубаво.
- Какво е това? Да не си педофил? - попитах го, гледайки големия му корем, който се подаваше от дънките.
- Моля!?
Хайде де. Бутни ме!
- Спри! Шефът каза да внимаваме с него.
Шефът? Да не би това да е новата ми мисия?
Преди да си отворя устата и да започна отново да ги дразня, отвън се чуха сирени. Полицията някакси беше разбрала за това и мъжете, които ме отвлякоха се паникьосаха. Не съм се обаждал аз, въпреки че усещах телефона си в задния джоб на дънките. Тези наистина бяха ужасни в работата си.
- Полиция! Никой да не мърда! - извика един от униформените и скоро влезе в помещението, в което се намирах. Щом видя, че само аз съм в стаята, свали пистолета си и изражението на лицето му омекна.
- Няма да мърдам, спокойно! - пошегувах се и той се засмя, прибирайки оръжието в кобура си.
Доближи се до мен и извади документите си, показвайки ми, че наистина е от полицията. Детектив Конър МакНийл. За пръв път го чувам, а бях добре запознат с ченгетата. Той мина зад мен и започна да ме развързва.
YOU ARE READING
sociopath
General FictionЛюбовта те заслепява. Не го разбирах, докато не го изпитах лично. Гавин Джоунс живее добре с работата си като гангстер и мафиот. Парите и хората около него му се отразяват добре, докато не започва да затъва заради най-клишираната причина - любовта...