sociopath

Флашката

Лежах на дивана в изоставената сграда по корем и отпращах всеки, който се приближеше към мен. Болката, която се разпростираше по кръста ми се усилваше всеки път щом мръднех. Доминик беше прав, че нямаше да издържа втори рунд. Ако го бяхме направили още веднъж едва ли щях да мога да се изправя от леглото.

- Хей, какво правиш тук? - попита ме Шелдън, приближавайки се към мен.

- А къде да съм? - отвърнах с въпрос и вдигнах глава от ръцете си, отправяйки погледа си към приятеля си.

- Мислех, че ще бъдеш на събранието във фирмата. Доминик вероятно е там.

- Мамка му! - прошепнах и се изблъсках с ръце от дивана, изправяйки се бързо.

Болката проряза силно кръста ми и изсъсках, стискайки очи. Трябваше да го преглътна, защото съвсем бях забравил за срещата на директорите. Аз не бях шеф на отдел като Доминик, но винаги присъствах на всичките им срещи. Тръгнах към изхода, като леко накуцвах, но стиснах зъби и побързах да стигна до колата си. Винаги държах официален костюм в багажника в случай, че ми потрябва за мисия или в този случай, фирмата. Единственият ми проблем сега бе времето и трафика в Лос Анджелис.

Влязох в колата си и потеглих. Карах бързо и минах на червено един път, но като по чудо нямаше толкова много движение. Бързо стигнах до високата сграда и спрях колата си пред входа. Един от охранителите се доближи до мен и му хвърлих ключовете за шевролета, но преди да е потеглил с колата ми, извадих костюма от багажника и се затичах към вътрешността на сградата. Сложих пропуска си на четеца и преминах през малките бариери, тръгвайки към най-близката тоалетна, за да се преоблека. Бутнах вратата и влязох вътре готов да потърся свободна кабинка, когато видях високия мъж пред себе си.

- Доминик! - казах и се усмихнах.

Той се обърна към мен и ме огледа от горе до долу и върна погледа си към лицето ми. Не се усмихна, просто сключи погледа си с моя.

- Как си след снощи? - попита и тръгна към мен.

Уви ръцете си около кръста ми, придърпвайки ме към себе си и сключи пръстите си. Докосна устните си с моите за кратко и се отдели.

- Боли ме, но ще бъда наред. Не се притеснявай! - казах му и се усмихнах, вдигайки главата си, за да го погледна в очите.