sociopath

Леон Петит

Денят започна нормално, оправих се и отидох в изоставената сграда, за да видя имаме ли нови задачи. Доминик все още не ми е поставял специална задача, с която да ме тества и постоянно бях под напрежение. Не знаех какво ще ми подготви и кога ще ми го възложи.

- Хей! Имаме ли нещо ново? - попитах веднага щом стигнах до екипа си.

- Да, трябва да вземем наркотиците от доковете. - отговори ми Джейкъб докато се взираше в екрана и щракаше с пръсти по клавиатурата.

Усмихнах се и въздъхнах облекчено. Трябваше ми нещо, с което да се разсея докато чакам Доминик да се свърже с мен.

- Не се радвай, г-н Берети ти възложи друга задача. - каза ми Шелдън, появявайки се от някъде и свали усмивката от лицето ми.

Значи е дал задачата ми. Притесних и започнах да прехапвам устната си, гледайки как приятелят ми изважда от джоба на якето си един малък, квадратен плик. Той ми го подаде и аз го отворих, зачитайки се. Оръжията, които взехме от Емилиано трябваше да се продадат. Изглежда Доминик е сключил сделка с някакъв французин, който щеше да се появи в склада след няколко часа. Аз трябваше да отговарям всичко да мине по план и това смятах да направя.

- Добре хора, да тръгваме! - извика Кортни и останалите от екипа станаха от местата си, изнизвайки се през вратата. Късметлии! Тях не ги тестват.

След известно време започнах да се оправям за посрещането на французина. Надявах се да говори английски, защото иначе не виждах начин за успешна мисия. Прибрах пистолета си зад гърба си и излязох от помещението. За да стигна до склада с оръжията трябваше да мина отвън. Стигнах пред голямата желязна врата точно на време, за да посрещна мъжът, на който щях да продам оръжията. Той слезе от колата си и извади от задната седалка едно кожено яке. Какво е това? Този да не е на дванайсет? Беше доста слаб и ,въпреки че беше доста висок, изглеждаше дребен. Кестенявата му коса беше зализана назад сякаш с мокра ръка. Това на косата му определено не беше гел.

- Бонжур! - поздрави ме той, заставайки пред мен.

- Не ми говори на кроасан, не разбирам. Хайде да влизаме! - отвърнах без да се старая да звуча дружелюбно.

Въведох кода и вратите на склада се разтвориха, светлините се включиха и всичко складирано вътре се разкри пред очите ни. Влязох навътре и тръгнах към отделението, в което бяха откраднатите оръжия.