sociopath

Първото заплитане

Както след всяко лошо нещо продължаваме напред, така и аз продължих, запътвайки се към работа. Толкова жестоко се издъних! Не знам как си позволих да се нахвърля на шефа си така. Но както казах, продължаваме напред. Стига само той да не ме върне назад.

Паркирах колата си на близкия черен път, който се намираше до изоставената сграда и се насочих към нея. Влязох, натиснах копчето и си поех дълбоко дъх преди стената да разкрие екипа ми, който със сигурност щеше да ме разпитва. Тръгнах към голямата маса от дясната страна на помещението, на която имаше най-различни кутии със сладки или някакви сандвичи. Но не бях гладен, затова взех една празна чаша и каната за кафе, като започнах да пълня чашата си.

- Как мина? - попита някой зад мен и веднага разбрах, че Джейкъб ще ми досажда докато не разбере каквото и да било от мисията ми с Доминик.

Напълних чашата си и оставих каната на мястото й, като се обърнах с лице към къдравия русокоско пред мен. Щях да му кажа, че е минало добре и да ме остави, но погледа, който се настани на лицето му ме заинтересова.

- Май е минало доста добре, а? - подсмихна се той.

- За какво говориш? - попитах объркано.

Джейкъб не каза нищо, а само посочи към врата ми и закри устата си с ръка, за да не видя, че се смее. Какво ми е на...мамка му! По дяволите не ми казвай, че е това, което си мисля! Оставих чашата с кафето си на масата и извадих телефона от джоба си, поглеждайки отражението си в него. Целият ми врат беше в тъмно лилави петна и дори петокласник би се сетил какви бяха.

- Затваряй си устата! - изсъсках му през зъби и той веднага млъкна.

Сложих ръка на врата си, опитвайки да ги закрия, но нямаше абсолютно никакъв смисъл. Боже, такъв съм идиот! Защо не се погледнах в шибаното огледало преди да изляза?

- Ъм, Гавин?

- Какво!? - изстрелях бързо и изнервено. Не ми се занимаваше с тъпите му въпроси, не и след като осъзнах колко съм тъп! Всички знаят, че вчера бях с Доминик!

- Имаме нова мисия. - каза Джейкъб и затворих очи. Супер! Това щеше да ме разсее от всичко, което се случваше.

- Каква?

▌│█║▌║▌║ . ║▌║▌║█│▌

- Да действаме! Люк, Хана - вие минавате отзад. Ще ви дадем знак кога да влизате. - казах им и двамата тръгнаха към позициите си.