Ти Си Само Моя 2

16💜

След час спряхме да тренираме и се прибрахме.
Погледнах символа на китката си и въздъхнах.

Явно така ми беше отредено. Седнах в хола на големия диван и затворих очи.

Али: Как си?

Усмихнах се и проговорих:

Аз: Била съм и по-добре, ти?

Али: Добре..

Отворих очи и видях, че иска да ми кажи нещо, но не знае как.

Аз: Какво те притеснява?

Али: Харесвам един човек..-започна да говори тя

Аз: И кой е?

Али: Ейдън..-промълви тихо

Аз: Явно искаш съвет..-казах и тя кимна-: Защо не говориш с него?-попитах я и тя ококори очи

Али: Това няма как да стане!-отрече тя

Аз: И защо?

Али: Не не и не!

Аз: Ейдъъъън!!-извиках и той се появи

Ейдън: Какво има?

Аз: Али иска да говорите..-казах и станах от дивана

Али: Н.. не..-започно да заеква тя, а Ейдън ме погледна

Аз: Кажи и за чувствата си. Личи ти, че я харесваш.-прошепнах му и тръгнах да се качвам

Ейдън: Виж, Али.. трябва да ти кажа нещо...-беше последното които чух преди да се кача в стаята на Стефан

Влезнах и отидох до рафтовете с книгите. Взех една със заглавие "Любов в Ада". Легнах на леглото и започнах да чета. С всяко изречение все повече и повече исках да разбера какво следва по нататък.

~~~

Най накрая я бях прочела. Затворих книгата и видях Стефан на вратата да ме гледа.

Аз: От кога си тук?

Стефан: От половин час.

Аз: Уау. Колко е часа? И защо си мълчал толкова дълго?

Стефан: Защото не исках да те прекъсвам. И е девет и половина.

Аз: Ухаа.. ее.. ти как си?

Стефан: Щом ти си тук с мен, значи съм добре.

Аз: Ела де.

Стефан се приближи и седна до мен.

Аз: Мислиш ли, че има шанс да победим Краля на Демоните?

Стефан: Да.

Аз: Страх ме е..-признах си

Стефан: Няма от какво да се боиш. Заедно сме и това ни прави много по силни. Любовта винаги побеждава.

След това се прегърнахме.