Ти Си Само Моя 2

28💜

През следващите часове бях на тръни. Постоянно или бях на боксовата круша или измислях всякакви сценарий в главата ми за това как ще протече битката. Зак беше до мен и ме успокояваше, че ще се справим, но знаех, че до някъде тази битка ще има лош край. Особено за тези които ще загинат. Надявах се само да са колкото може по малко жертви. В момента стоях в стаята си и четях книгата за демони. Прелиствах страница след страница и накрая осъзнах, че всичко прочетено съм запомнила. Запомних и слабостите на някои от тях, но повечето нямаха такива.  Което ме убезкоражаваше на моменти. Вратата на стаята се отвори и вдигнах глава. Пред мен стояха Ерик и Бри. 

Аз: Какво има?

Ерик: Решихме да се поразтърсим още малко в книгите и видяхме книга за подсилване на силите. Това трябва да го изпиеш точно преди битката и силите ти ще достигнат своята връхна точка.-каза и ми подаде това

Взег и го оставих до книгата.

Аз: Кажете ми, че сте намерили начин всички да оживеем.

Бри: Ами намерихме накакви пръстени и им направихме магия да те пазят жив.

Аз: Добре. Нещо друго?

Ерик: Стефан иска да говори с теб.

Аз: Кажете му, че ще говорим след битката.

Стефан: Ами ако не уживее един от нас в битката?

Аз: Вие разбрахте ли как е бил опуен?-обърнах се към Ерик

Ерик: Някой се е свързал с ума му и така Гсподаря на Демони е контролирал действията му.

Кимнах и затворих книгата пред себе си. Ерик и Бри излезнаха и в стаята останахме аз и Стефан.

Стефан: Лив наистина съжалявам за това което ти сторих. Не бях на себе си.

Не казвах нищо само се взирах в него.

Зак: Какво правиш тук? Направи ли ти нещо?-попита ме

Аз: Не. Просто ми се извини за държанието си преди три дни.-обясних

Зак кимна и дойде при мен. Прегърна ме и се облегнах на него.

Стефан: Е аз ще ви оставям.

Излезе от стаята и със Зак се целунахме. Целувката ставаше все по задълбочаваща и искаща. Толкова много го исках, но мислите ми почти веднага бяха завладени от  битката коята предстоеше след няколко часа. Отделих се от Зак и той видя притеснение в очите ми. 

Зак: Какво има?

Аз: Нищо.-въздъхнах

Зак: Виж, нормално е да се пр..-и тук го прекъснах с целувка

Зак се надигна леко и трябваше да си приведа. Минути по-късно отново се отделихме.

Аз: Не мислиш ли, че останалите ще ни чуят?

Зак: Няма никой в къщата освен нас. Всички излезнаха и отидоха да се видях с хората от Министерството и да говорят с тях за утре.

Кимнах и отново се целунахме. Зак махна книгата за демоните и отварата която трябва да изпия за подсилване на силите. А после отново се целунахме. 

Зак: Сигурна ли си за това което следва?

Аз: Напълно.-отговорих и се целунахме.

Дрехите една по една започнаха да заемат място на пода. Докато не останахме голи.