Ти Си Само Моя 2

19💜

На сутринта~

Станах и отидох в банята. Повърнах, а после измих лицето и зъбите си. Върнах се в стаята при момичетата и се преоблякох с черна блуза и черен клин. Вързах косата си на кокче и си взех телефона.

Ели: Болна ли си?

Аз: Не. Не знам..

Ели: Ако искаш може да отидем до града и да отидем на лекар.

Аз: Няма нужда. Може би е от стреса.

Ели: Възможно е.

Аби: Добро утро.

Ели: Добро утро.

Аз: Добро...

Тъкмо Ели щеше да каже нещо когато на вратата се почука.

Аз: Влез.

И на вратата се показа Дилън.

Аби: Кажи Дилън...

Дилън: Оправяйте се и слизайте долу.

Дилън излезе и момичетата се оправиха набързо.
Слезнахме и видяхме всимки да стоят в хола на крака.

Аз: Какво има?

Сам: След един час заминаваме за Бармингат.

Аз: Добре.

Всички започнаха да се разотиват, а Стефан просто излезна от къщата.
Въздъхнах и се качихме с момичетата в стаята и започнахме да се оправяме.

Един час по-късно

Слезнахме с момичетата надолу и видяхме и другите.

Аз: Тръгваме ли?

Хари: Да. Този път обаче вие трите сте с мен и Итън в едната кола.

Кимнах и излезнахме. Реших, че няма смисъл да говоря със Стефан, щом той не иска.

Качихме се в колите и Сам потегли.

Хари: Между другото какво и е на Кейт?

Аз: Не му е сега времето това да говорим.

Хари: Както кажеш..

След това се облегнах назад и затворих очи.

Няколко часа по-късно

Усетих, че някой ме вдига. Отворих леко очи и видях Хари. Затворих отново очи и се унесох в сън.

|Глт на Хари

Тъкмо пристигнахме в Бармингат когато момичетата ми казаха, че Лив спи. Опитахме се да я събудим, но това не стана. Взех я на ръце и започнахме да ходим към къщата на приятелите ни. Да и тук имахме приятели. Все пак и тук има такива като нас. Ели почука на вратата и скоро се отвори. А пред нас се показа Манди. Тя беше 1,65 висока с тъмно кафява коса и очи. Щом ни видя се усмихна и ни покани вътре.

Влезнахме и се качих до стаята на Манди и оставих Лив. Слезнах и тя дойде и ме прегърна.

Манди: Липсваше ми!

Аз: И ти на мен.-казах като и отвърнах

Секунда по-късно обаче видях Аби да ни гледа.

Аз: Манди.. това е Аби моето момиче. Аби това е стара приятелка и ми е като сестра.

След като ги представих една на друга те се поздравиха и се прегърнаха. Влезнахме и видях Тревър и Зак да гледат другите. Но най вече Адъм и Стефан.

Аз: Така. Това са Адъм и Стефан. Спасиха животите на Лив, Аби и Елинор. Въмпири си. И са от нас.

Тревър: Защо сте тук?

Аби: Преди месец научихме за Краля на Демоните. Та той иска да ни убие. На Лив и е предопределено да го убие. Родителите ни умряха заради него и точно след 7 дни Краля на Демоните ще дойде тук, за да убие всички свръхестествени същества, а после да почне и по другите кътчета на земята. Като убива и невинни души.

След като Аби разказа на бързо какво се случва Манди отиде и прегърна Кейт.

Манди: И ние ще ви помогнем.

Зак: Точно така.

След като поговорихме още малко слезнах във фитнеса който беше под къщата.