Ти Си Само Моя 2

32💜

Минаха два часа и всички се бяхаме събрали.. тоест и хората от министерството, учителите от магическите училища, вампири, върколаци, луксени, хибриди и няколко трибрида. Изведнъж докато стояхме и обмисляхме всеки наш ход навън стана облачно. Вече го нямаше топлото лятно слънце. Имаше само тъмносиви облаци. Стъклата се счупиха и Зак ме прегърна в опит да ме защити от хвърчащите стъкла. Изпих си отварата, а след мен и другите.

Всички излезнахме и всеки зае позиция. Няколко демона се появиха което значеше, че има и демонолози.

Започнахме да убиваме един по един. Но на мястото на убит демон се появяваше нов. Някой викаха, други пискаха около мен. Огледах се за момент и имаше около 10 ранени. Обърнах се и видях Краля на Демони. 

-ЗАК! ПРИКРИВАЙ МЕ!-извиках и той заедно с Хари и някои други тръгнаха да ме прикриват

Пред мен се появи един демон и вдигнах ръката си където беше символа. Демона веднага умря и се изпари. Бях на метър от Краля на Демони, когато отново изправих ръката си срещу него. Но той също я изправи своята. Силата му беше по голяма от моята. Вдигнах и другата си ръка. За момент ме заболя китката, но претръпнах. Около мен започнаха да валят снежинки.

 Нямаше да го оставя да победи! Дори да ми струва живота! Докато се осъзная бях изпратена в ледена стена. Паднах и извиках от болка заради парчето лед в гърба ми. Махнах го и вдигнах ръцете си. Нямаше да се предам! Нямаше!

 Погледнах към вдигнатите си ръце и казах някакви думи. Изпратих невидимото кълбо към Краля на Демони, но той го хваня някакси. Изпрати го отново към мен, но и аз го хванах и предизвиках по голямо кълбо. Изпратих го обратно към онзи и го удари. Разлюля се леко и се засмя. Ама разбира се нали е на 1000 години. Но нямаше да му се дам! Ще го убия! Тръгнах към него и извадих камата която държах в колана на черните си дънки. Викове и писъци отекваха в небето. Краля на Демони се приближи и вдигна ръка. Но преди да изпрати каквото и да е към мен забих камата в коляното му. Той изрева, но не падна. 

Вдигнах ръката си и го накарах да падне на земята. В отговор обаче не получих падане на колене, а само смях от негова страна. Премигнах и той се приближи до мен. Докато се осъзная леден кинжал се заби в горната част на ръката ми и извиках от болка. Кръвта се стече по пръстите на ръката ми и паднаха върху снега натрупал максимално бързо. Още ледени кинжали тръгнаха към мен. Вдигнах ръката си и ги въпламених.

Не остана нищо от тях. Изпънах двете си ръце и запратих огнени топки надявайки се да уцеля Краля на Демони. Той обаче бързо реагура и запраща масивен леден къс срещу мен, който ме запраща в ледената стена. Болката в корема ми никак не е добра, но станах на крака и я инорирах.

 Отново изпънах ръце и продължих да пращам огнени топки към Краля на Демони. Изведнъж писъците и виковете от другата страна на ледената стена спряха. Краля на Демони кара някакви неови подчинени да проверят какво става. След по-малко от 10 секунди се озовава срещу мен и хваща ръката ми. Усетих как кръвта ми замръзва по цялото тяло. С последни сили му хванах гърлото и той се отдръпна леко назад.

Кръвта отново почна да циркулира в тялото ми, но тогава Краля на Демони ме изрита в корема, а после и удари юмрук в лицето. От които му действия паднах на земята. Изритах го във фибулата и той се отдръпна още назад. Призова още ледени кинжали които изпрати срещу мен, но благодарение на бързите ми рефлекси вдигнах ръка и ледените кинжали се стопиха.