Ти Си Само Моя 2

20💜

|Глт на Лив

Събудих се и станах. Видях, че съм в някаква стая. Беше ето такава:

Скоро обаче се сетих, че това е стаята на Манди и Тревър. Станах от леглото и ми се догади. Отидох до тоалетната и почнах да повръщам течности.

След  минута спрях и се измих. Излезнах и видях Манди да оправя леглото.

Аз: Хей..

Манди: Как си?

Аз: Добре, ами ти?

Манди: И аз. И не мисли, че ще ме излъжеш. Познавам те много добре и знам, че нещо е станало.

Въздъхнах и седнах при нея. Тя ме погледна подканващо и почнах да и разказвам.

~~~

Манди: Добре, а защо не разкажеш на Стефан, че Сам единствено те е спасил?! И обичаш само него и никой друг.

Аз: Защото не иска да говори с мен. И винаги гледа да ме отбягва..

Изведнъж на вратата се почука и през нея се показа Зак.

Манди: Какво искаш Зак?

Зак: Внимавай как говориш с брат си!

Аз: Може ли да не се карате докато сме тук? После може да продължите да се карате.

Манди: Ние не се караме.

Зак: Ако не беше тръгнала с най-добрия ми приятел наистина нямаше да се караме..

Аз: Стига си се сърдил за това. Просто така е станало. Трябва да се радваш за тях, а не да ги упрекваш, че са тръгнали!

Зак: Както и да е. Дойдох, за да те прегърна.

Зак се приближи и аз станах. Прегърнахме се, а после се пуснахме.

Манди: Между другото какъв е този символ на ръката ти?

Вдигнах ръка и погледнах символа.

Аз: Този символ се появи преди месец. Тогава леля Ейндж каза, че съм предопределена да убия Краля на Демоните. И после той ги уби.

В този момент отново ми се повдигна. Отидох в банята и Манди хвана косата ми, за да не ми пречи. Секунди по-късно спрях да повръщам течности и се измих.

Манди: Болна ли си?

Аз: Сигурно.. както и да е. Ще се оправя.

Зак: Искаш ли да се разходим?

Аз: С мотора ли?

Зак: Да, защо не?

Манди: Нее. Искам да си поговорим още малко...

Зак: Ще ти я върна до един час.

Манди кимна и ни остави двамата.

Зак: Хайде да слизаме.

Двамата слезнахме и солу видях брат ми и Аби.

Аз: Къде са другите?

Аби: Някои излезнаха, а други са в стаите за гости.

Хари: И вие ли излизате?

Аз: Да.

Хари кимна и ние със Зак излезнахме. След това той отвори гаража и влезе навътре. Минута по-късно се чу ръмжене от двигателя на мотор. Зак излезе с мотора си.

Спря на място и ми дазе едната каска, а другата си я сложи на него. Качих се и увих ръцете си около кръста му. Мина минута и той потегли.