След като се прибрах от фен срещата, размишлявах много. Тае беше прав. Нормално е да си мисли, че съм се върнал, защото е станал известен. Говореше различно. Искам си невинният и сладък Taehyungie. В него се влюбих. За него бълнувам всеки ден и всяка секунда от изминалите 4 години. Ще му кажа причината само да ми даде шанс да говоря.
Онзи мързел Джаксън ме изпрати до магазина, за да му взема чипс. Не че се оплаквам все пак рестото беше за мен.
Когато влезнах в магазина видях ,че на рафта имаше само един останал чипс с паприка. Ако не го взема онзи ще ме изяде с парцалите. Когато го хванах друга ръка докосна мойта. Обърнах се към притежателя и ококорих очите си. Това беше той. Виждах го. Park Jimin. Исках да пищя, исках да плача а единственото, което правехме и двамата беше да се гледаме. Не след дълго се прегърнахме.
- Липсваше ми Jungkook!- каза ми той през сълзи.
- И ти на мен! Страшно много!
- Jimine колко време ще те чакам да вземеш един прословут чипс?- чух познат глас зад себе си. Пуснах Чим и започнах да се обръщам бавно. Когато той ме видя изпусна всичките продукти, които държеше, за да дойде да ме прегърне.
- Юнги чувствителния му казваха!- измъмрих аз.
- Хайде де, ти все едно не плачеш!-каза той като леко отпусна хватката си.
- Знаех, че няма да ме оставиш!- каза ми той.
- Не бих си го помислял!- Бях щастлив, че ме помнеха и че ги виждах. Най-близките хора в моя живот.
- Къде са Джин и Намджун?
- Купихме си къща и те са там! Купихме я защото там прекарваме времето си и купоните! И има една стая, която чака да я заемеш!
- Ако продължаваме така ще умра!- предупредих аз.
- Не умирай Кук! Искам някой ден ти да си кум на свадбата ни с Хоби!- каза ми Юнги.
- Голям лигльо си станал!- казах и той от своя страна ме одари по рамото.
I hope you like it! 💜
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
