^The MANSION Of The Lost SOULS^//VKOOK\\Part One

❓1️⃣5️⃣❓

Седях в хола четейки любимата си книга. На входната врата се позвъня карайки ме да отделя съсредоточеният си поглед от страниците,в които се бях задълбочил толкова.

Оставих я бавно изправяйки се. Натиснах дръжката на врата отваряйки я,а пред мен застана едно високо момче,а щом ме зърна усмивка се настани на лицето му.

Здравейте! Ким Техьонг?-повдигна вежда

Аз съм!-казах объркано

Ам...имате пратка!-подаде към мен

Пратка ли?-повдигнах вежда взимайки я

Явно ЧонгКук бе поръчал нещо. Но...защо тази пратка е на мое име?

Да,аз също бях толкова объркан!-засмя се,след което изпусна въздуха,сякаш досега го е задържал.

Какво искате да кажете?-казах още по-объркано

Ами,смятах,че никой не живее в това имение. Всъщност,Вие от този град ли сте? Не съм Ви виждал преди. Явно сте купили имението.-повдигна вежда опитвайки се да надникне вътре

Чакайте?!-оставих кашончето на земята насочвайки погледа си отново към него-какво имате предвид? Не съм купувал това имение. Работя тук.

Работите тук?-каза тихо връщайки погледа си към мен-за кого работите? Тук не живее никого.

Моля?-опулих се леко

Техьонг!-меденият глас на Чон се разнесе от горният етаж карайки ме да насоча глава към стълбите

Да?-извиках леко,а момчето пред мен подскочи стреснато-сега идвам,ЧонгКук!-обърнах глава към русокоското

Знаете ли? Както и да е. Имам работа. Ще тръгвам!-каза леко изплашено започвайки да се отдалечава с бърза крачка

Какво,по дяволите,се случи току-що?

След като момчето се качи в колата и потегли,затворих бавно вратата замисляйки се.

Всичко ли е наред,Те?-Кук ме стресна карайки ме да подскоча леко

Да,да! Всъщност имаш пратка?!-казах тихо посочвайки кашона

О,да. Лекарставата на майка ми.-усмихна се тръгвайки към малкият кашон

Защо си ги писал на мое име?-гледах го как се навежда взимайки пратката

Ами...за да може ти да ги вземеш.-засмя се притеснено-нали знаеш...почти не съм вкъщи.-ухили се

Да,както и да е,аз...отивам в стаята си,не се чувствам особено добре.-казах набързо започвайки да се качвам по стълбите към стаята си

Малко ми се струваше съмнителен. Сякаш криеше нещо.

Трябва да разбера какво се случва тук.

А единственият начин да го направя е-дневникът.

Щом влязох в стаята си,седнах на леглото взимайки дневника,който криех под възглавницата.

Ден 13

Днес се осмелих да изляза в града. Храната бе почти на привършване и нямах друг избор.
Щом се върнах от пазара,тръгнах да подреждам покупките,когато погледа ми попадна на тенджерата,в която бях готвил снощи. Бях я оставил в мивката,с мисълта да я измия,но...
Тази работа вече бе свършена. Огледах се стреснато. Може би полудявам и съм я измил,но не помня...или тук наистина се крие някого.

Ден 16

Някакви странни звуци непрестанно се чуваха от дясното крило. Не знам какво,по дяволите,се крие там,но нямам и намерения да проверявам и да го безпокоя.
Ако си седя мирно,всичко ще утихне или поне няма да имам проблеми. Опитвам се да не обръщам внимание на странните неща,които започнаха да се случват още по често в това имение,но вече ми става прекалено трудно и не знам колко още ще издържа. Но и да искам не мога да се махна оттук,все още. Хората на Дуонг ме търсят и нямам право на грешки.

В главата ми изникна брилянтна идея. Отворих бързо на първата страница забивайки поглед в името на човека.

Няма как този човек да няма някакви роднини.

Бе станало късно,напълно бях изгубил представа за времето,затова утре ще отида към града.

А ако планът ми не подейства,ще се опитам да окрия този Дуонг Джи. За какво толкова го е търсил и какво е станало,че Ван да се замеси с този човек?