Ким Техьонг ще отиде в имение,далеч от родният му град,с мисълта,че ще гледа възрастна и болна дама,но нещата,които ще се случат,ще надхвърлят всичките му очаквания. Странните и мистериозни неща в имението,ще го накарат да си задава въпроси,на които...
Сигурен ли си,че си добре?-сви устни оглеждайки лицето ми
Добре съм,Мей!-казах тихо-не кой знае колко,но по-добре от снощи.-облякох якето си
Добре,внимавай!-насочи погледа си отново към лаптопа
Ще се видим после!-казах набързо излизайки от малката ѝ къщурка,която се намираше близо до гората
Насочих се натам оглеждайки природата около себе си.
Понякога човек има нужда да остане сам из природата. Да е тихо,да чува само песните на птичките и да размишлява над нещата,които го мъчат.
А в моят случай-ЧонгКук.
Стигнах до някакви празни и изпочупени бунгала. Огледах се в захлас.
Обожавах такива изоставени сгради и малки постройки. Стари,красиви,всяка със своята история.
Навлязох навътре в самите бунгала,оглеждайки се наоколо.
Навсякъде имаше дрехи,обувки,оръжия. Какво е станало тук?
Разглеждах всичко,когато стигнах до нещо,което ме шокира и накара да спра на място.
Пред мен имаше статуя на човек. Не беше много възрастен,може би в средната възраст,но гледаше някак гневно,но и в същото време изплашено. Бе протегнал меч напред сякаш искаше да достигне до човекът,който желаеше да убие,и който е причината за този поглед.
Докоснах леко статуята оглеждайки я.
В чертите на този човек имаше нещо,което ми бе познато.
Самите устни,самите черти по лицето му.
Телефонът ми започна да звъни карайки ме да подскоча стреснато.
Изкарах го от джоба си отделяйки поглед от статуята,само за да го насоча към мобилното устройство.
На екрана бе изписано името на Джимин.
Джимин?
О,Господи! Той днес пристига.
Вдигнах телефона насочвайки се бързо към пътя откъдето дойдох.
Ало?-казах тихо
Забрави ме,нали?-тонът му бе изнервен и не бе никак изненадан
Ами,аз такова...аз съм в града и ще дойда до няколко минути.-ухилих се
Ще те ступам,кранто! Ако не си тук до 10 минути,лошо ти се пише!-затвори,а аз се засмях леко. Нищо,че много добре знаех колко лош и страшен може да бъде малкият,дребен,ядосан Джимин.
Върнах се в къщата на Мей влизайки вътре.
Хей,какво има? Защо се оглеждаш така?-погледна ме
Приятелят ми е в града и аз му обещах,че ще го взема,но съвсем изключих!-след като намерих ключовете за колата,ги взех поглеждайки Ли-ще тръгвам.-обърнах се към вратата,но спрях рязко-благодаря,Мей! За подкрепата снощи и затова,че ме приюти. Но мисля да се върна в имението. Имам дума,която трябва да спазя,а и не искам аз и приятелят ми да те притесняваме. Ще се видим. Ще ти се обадя!-усмихнах се излизайки
Качих се в колата,след което се насочих към автогарата,която всъщност не знаех къде се намира,но някак си успях да открия.
************************************************ Добре,това момче иска да ни убие,сигурна съм. *~* *~* *~*
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
