^The MANSION Of The Lost SOULS^//VKOOK\\Part One

❓5️⃣0️⃣❓

Спрях луксозната кола пред голямото имение,а всички слязохме насочвайки се към портите.

Влязох рязко забивайки поглед в Юнги и Чон.

Какво ста...-спрях преглъщайки бавно-Ч-ЧонгКук.-казах тихо поглеждайки към ръката му,която липсваше,просто я нямаше.

Изтичах към него клякайки,а той преглътна поглеждайки ме.

Техьонг...съжалявам!-наведе глава-нямаме никакво време,аз...-погледна към ръката си

Не,не,не!-опулих се-ЧонгКук,имаме още време. Няма да стане. Няма да те оставя! Ще оправим всичко. Ще си направим вечерята,която планувахме,нали така?-погалих го опитвайки се да му дам надежда да се бори,а той кимна леко. Изправих се рязко-имаме отговори на няколко въпроса. Станете,идвате с нас. Обещавам,ще те спася.-прошепнах хващайки лицето му в шепи,дарявайки го с една нежна и дълга целувка.

Всички се качихме в колата,а аз натиснах газта карайки към малкото градче,с треперещи ръце на волана. Бях толкова притеснен. Идваше ми да избухна в сълзи,но се държах само заради ЧонгКук,не исках да съм слаб точно сега.

Спрях колата точно пред голямата гора,а всички изкочихме от превозното средство насочвайки се навътре между гъстите и високи дървета.

Не знаех точно накъде беше пътя,но се опитвах да си спомня,когато пред нас се разкри голям площад,имаше оръжия,счупени копия,куп неща предназначени за война,а в средата на голямата площ,седеше вкамененият баща на ЧонгКук.

Татко.-прошепна забивайки поглед натам-откъде разбрахте?-погледна ме

Случайно го бях намерил,но сега...нямаме време за приказки,ще те измъкна.-усмихнах се леко,но един дълбок глас,накара усмивката ми да изчезне.

Наистина ли си мислите,че ще успеете?-забих поглед в човека,който бе взел лицето на гаджето ми.-ех,Техьонг. Жалко е как голямата надежда,която имаш,ще угасне толкова рязко и бързо.-засмя се започвайки да се приближава към нас-мислиш си,че ще ти позволя толкова лесно да прецакаш плановете ми,които правя от години. Е,няма как да стане.-посочи часовника си,след което Чон,а аз бавно следях пръста му.

ЧонгКук лека полека изчезваше,просто си отиваше.

Не знаех какво да сторя. Как да измъкна Чон от това. Времето ме притискаше. Буцата в гърлото ми ме задушаваше. Потта започна да мокри челото ми.