^The MANSION Of The Lost SOULS^//VKOOK\\Part One

❓3️⃣7️⃣❓

Протегнах ръце,а щом усетих желязната дръжка,увих ръка около нея натискайки я надолу.

След секунда вратата се отвори,а мракът бе разбит от светлината,която веднага се отрази в лицето ми.

Огледах се,но следа от близнакът на Чон нямаше.

Разбрах,че тук крие някакъв дневник,който принадлежал на баща им и пръстенът,който бе изгубил Ван Ши. Пръстенът важен освен за Ши,но и за Куан също. Никой не знаеше защо.

В дневникът,баща им пишел всичко,което се е случвало през времето,в което е участвал във войните,за да може някой ден щом той си отиде и дневникът бъде намерен,синовете му да знаят какво е направил,какво е преживял.

Но в тази книга има част от историята за това имение. Оставена от брата на ЧонгКук,който криел нещо и не искал те да разбират.

Затова след като Куан намерил дневникът на Ван Ши,той записал кодът там,с идеята,че никой няма да го докосне,но уви,не се оказа прав.

Изкарах книгата на Ван Ши,която бях скрил под суичъра си започвайки да тършувам из стаята за да открия някакъв сейф или знам ли?!

Стигнах до рафтовете с книги започвайки да ги махам една по една,защото зад тях можеше да се крие нещо.

Щом махнах книгите от последният рафт,отзад се показа един голям сив сейф. Забих поглед в цифрите написани в дневника,след което започнах да натискам копчетата,а след секунда се чу щракване,в знак,че сейфът е отключен.

Отговорих го бавно,взимайки дневникът на господин Чон. Та това бе цяла книга. Огромна,позлатена книга. Но следа от пръстена на Ши нямаше.

Усмихнах се леко тръгвайки към вратата,когато спрях рязко забивайки поглед в Куан.

Я,виж ти. Имаме си мишка,която тършува наоколо?-скръсти ръце усмихвайки се мазно и гнусно-остави книгата!

Защо да го правя?-повдигнах вежда

Остави шибаната книга!-стисна челюст сключвайки поглед с моят,но аз непотрепнах

Тръгнах към врата,когато ръката му се уви около врата ми започвайки да го стиска силно.

Задушавах се. Въздухът бавно започваше да излиза от дробовете ми. Изпуснах книгите на земята,увивайки ръце около неговата.

Ритнах го силно в чатала,карайки го да се свие на две и да ме пусне. Наведох се взимайки бързо дненикът на баща му от земята насочвайки се към вратата,но ръката му се уви около косата ми дърпайки ме назад.

Изстенах силно стискайки очи.

Застана пред мен взимайки голямата и позлатена книга от ръцете ми,скубейки ме още по-силно.

Разкарай се веднага от тук,ако не искаш да ти се случи нещо много ужасно,Ким Техьонг!-наведе се бавно към мен-и по-добре бягай. Нищо хубаво няма да видиш в това имение!-облиза бавно ухото ми захапвайки меката му част,а аз стиснах челюст избутвайки го от себе си.

За секунда си представих ЧонгКук пред себе си,да прави това и коремът ми веднага се сви.

Няма да се откажа така лесно!-казах през стиснати зъби избутвайки го от себе си,след което тръгнах напускайки дясното крило