^The MANSION Of The Lost SOULS^//VKOOK\\Part One

❓4️⃣2️⃣❓

След като стигнах,слязох бавно от колата тръгвайки към Джимин,който седеше със скръстени ръце оглеждайки се. 

Джимини!-ухилих се мятайки се на врата му,а той уви ръчички около кръста ми

Не се подмазвай!-погледна ме след дългата ни прегръдка-кранто,знаех си,че ще ме забравиш пак!-намръщи се

Съжалявам!-свих устни-снощи малко се случиха едни неща и съвсем изключих за това.

Какви неща?-изражението му от ядосано,се промени в притеснено

Ще ти разкажа за път към имението.-кимнах да ме последва тръгвайки към колата,а той започна да я оглежда повдигайки вежда

Ехе,твое ли е това бебче?-усмихна се

Не,на ЧонгКук,но ми я даде да я ползвам.-казах тихо,а корема ми се сви,след като споменах името на брюнета.

Двамата се качихме,а аз запалих насочвайки се към имението.

***

Спрях в големият и красив двор и точно сега приключих с разказа си.

Джимин бе ядосан,но и някак не му изглеждаше Чон да мисли тези неща.

Чим винаги е бил по-добрият в любовните глупости. И винаги разбира кога някой е влюбен в мен или в него. Не знам как го прави,но това си е чист талант,или гадателство,знам ли? Това момче е пълно с изненади.

Двамата влязохме в имението,а погледа ми веднага попадна на ЧонгКук,Юнги и Джин,които седяха на дивана разговаряйки.

Щом чуха входната врата,насочиха погледи към нас,а Джин и ЧонгКук се изправиха рязко.

Явно не очакваха,че ще ме видят отново.

Техьонги?-каза тихо Чон,а аз дори не го погледнах

Техьонг,толкова се радвам,че се върна.-Джин дойде при мен дарявайки ме с една силна прегръдка,след което насочи поглед към Джимин-кое е това момче?

Това е най-добрият ми приятел!-казах тихо,а Джимин седеше и се оглеждаше леко объркан

Елате! Седнете!-усмихна се посочвайки дивана,но аз поклатих глава

Ще го настаня в някоя стая,ако иска да си почине.-казах тихо тръгвайки към стълбите,но меденият глас на Чон ме спря

Искам да поговорим.-каза тихо-ела после в стаята ми.-каза го така тихо,че да го чуя само аз

Не му отворих,а отново тръгнах качвайки се към вторият етаж,следван от Джимин.

Двамата влязохме в една празна стая,която отново приличаше на отделна къща.

Доста е странно да не виждам никой.-намръщи се настанявайки се на леглото-какво ти каза ЧонгКук?-погледна ме

Както и да е!-казах тихо-ако искаш си почини,след което може да излезем в града отново и да те запозная с Мей,момичето,за което ти говорих?-усмихнах се леко

Добре!-кимна,а аз тръгнах към вратата-изслушай го,преди да кажеш или направиш каквото и да е.-каза тихо,а аз кимнах леко излизайки от стаята.

Стаята на Чон,бе на няколко метра от тази на Джимин,затова тръгнах натам,след което почуках няколко пъти,а зад гърба ми се разнесе меденият му глас.

Влизай!-каза тихо карайки ме да обърна глава към него

Натисна дръжката правейки ми път да мина,а аз влязох бавно настанявайки се на малкият диван в края на стаята.

След секунда и Чон се настани до мен забивайки тъмният си,но красив поглед в мен.