Крум - Тридесет и седма глава

1.1K 102 35
                                    

София

От известно време наблюдавам малката сестра на Крум да пише в розовият си дневник и със голяма съсредоточеност изписва няколко страници. Нямам представа за какво пише, но знам, че учи във Великотърновският университет "Св. Св. Кирил и Методий", Факултета по изобразително изкуство със специалност "Стенопис". 

-Това домашна работа ли е? - попитах аз с доза любопитство. Тя вдигна поглед и се усмихна, а бузите ѝ на мига почервеняха.

-Почти. - повдигам вежди, но тя продължи да пише и не обърна внимание на въпросителния ми поглед. 

-Как е да живееш с Галин? 

-Ужасно. Той е адски дразнещ, непоносим, ужасен, тъп…. - замисли се за малко. - О, има грозен пенис. - слагам ръката на устата си и едва се сдържам да не избухна в истеричен смях.

-Ама ти си го виждала? - отново вдигна поглед, правейки гримаса. Струва ми се, че не е толкова невинна, колкото си мисли Крум. 

-Разбира се! - не мога да се стърпя и започвам да се смея. Определено не е невинна. 

-Ъ-ъ… Ходите голи в апартамента или сте правили….. 

-Не! И-у... - погнусена показва как си пъха пръста в устата, сякаш повръща. - Онова нещо да влезе в мен...бляк... - поклаща глава. - ...по-добре да си остана девствена. - прехапвам устни, сдържайки усмивката си. И аз така мислих, но когато срещнах Крум и всичко отиде по дяволите. Секса с него може да е груб и необуздан,но точно това ме възбужда. Бузите ми пламват и бързо извръщам поглед за да не забележи сестра му. 

-А ,къде е той? - попитах аз и в същото време вратата се отваря и влиза Галин само по шорти. Моника не го поглежда, а продължава да си пише, показвайки незаинтересоваността от присъствието му. Тук се случва нещо. 

-Трябва ли да те водя на лекции? - погледна към Моника, но тя все още не му обръща внимание. - Моника!

-Заведи ни някъде, където може да ни оставиш намира. - троснато отговори тя. Опа! Галин почервеня от ярост и стисна ръце в юмруци. Прокашлях се за да привлека вниманието му и бавно се изправям от стола. 

-Не съм посещавала този град. Може ли да се разходим?

-Добра идея. - подскочи Моника, пляскайки с ръце като малко дете. Присвивам очи и се чудя какво е намислила. Преди половин час я попитах дали иска да се разходим и тя ми отказа. 

Живот след Отмъщението 🔞Where stories live. Discover now