Живот след Отмъщението 🔞

Георги-Двадесет и четвърта глава

Георги

- Хайде! Излей си гнева. - извика Галин,карайки ме да ударя крушата няколко пъти едновременно. Премахвам бинта около кокалчетата и заобикалям крушата за да вдигна крак и да я ударя колкото се може по-нагоре.- Защо свали бинта? Ще си разраниш кокалчетата. - въобще не го слушам. Не ме разбра,когато му казах,че искам да премахна този гняв ,който тая в себе си от дълго време. Не ме разбра и за притесненията относно Теменужката. Май никой не може да ме разбере в този проклет апартамент.

- Остави ме! А и все още съм ти ядосан заради семейната терапия.- колкото повече удрям крушата толкова повече кръв капе по пода.

- Георги ,спри! - застана пред крушата,блокирайки поредния ми удар.- Какво ти става? Ако си мислиш,че и аз не съм напрегнат...ситуацията се влошава и ще счупя всеки пръст на копелето,осмелил се да докосне Моника.- изкриви уста от гняв. Вярвам му. Когато става дума за Моника,той наистина става друг човек,сякаш по-луд от преди. Но в момента ме притеснява друго нещо. Теменужката.Не ми говори. Спим в едно легло като съквартиранти . Даже се примерих с глупавия сеанс и поисках пак да отидем,но тя отказа. Какво трябва да направя,че да ми обърне поне малко внимание? - Крум смята да се преместим.

- Къде? - избутвам го и замахвам за поредния удар.

- В къщата,която купи наскоро. - разбирам защо го прави. Заплахата не е за пренебрегване ,а и не знам как ще се отрази на Камелия всичката тази помия,която ни се струпа. - Пази рамото. Кръв попи по марлята . - свеждам глава и отлепвам марлята за да видя ,че раната се е инфектирала. Мамка му! - Ела! Ще ти помогна.

- Не съм бебе. Ще се оправя и сам. - излизам от стаята и се сблъсквам с Камелия,която в този момент влезе в банята по тънка нощница. Сега,какво да правя? Да вляза и да я заговоря или да стоя пред вратата и да се ослушвам за нещо нередно? Стискам бравата и решавам да вляза,виждайки я да пълни ваната. Тази проклета вана. Искам да я изхвърля. Не носи нищо друго освен неприятния спомен за потопеното ѝ тяло и китките в кръв.

- Георги,защо кървиш? - притича към мен и отлепи марлята , оглеждайки кокалчетата на ръцете ми. - Защо? - един единствен въпрос и толкова важен в случая. Защо си причинявам болка? Може би заради нея. Заради това,че все още се самообвинявам. Както и за омразата ,която изпитвам към себе си.