Крум - Четиридесета глава

1.1K 107 16
                                    

Крум

Усещам ярост да обхваща всяка част от тялото ми,толкова силна,че започнах да треперя неудържимо. С крайчеца на окото поглеждам Георги,правяйки му незабележим знак след това насочвам пистолета към главата на копелето,който я държи. Тя изписка,когато се сгромолясва на пода, а близнака извива врата на руснака,убивайки го на мига. Ръмжа и хващам крехкото ѝ тяло преди да падне.

-Соф!- премахвам няколко кичура пред лицето ѝ и с кървавите си пръсти докосвам нежната ѝ кожа.

-Как е?-попита Момчил .

-Много е бледа,а и мисля,че е в шок. -признавам аз докато я оглеждам. Няма кървави петна и това ме успокоява. Повдигам я, слагайки ръцете ѝ зад врата ми и бавно пристъпвам към коридора. -Вземете оръжията им.-първи се появи пред нас близнака. Блузата му е скъсана на няколко места,а под врата има грозна захапка ,предполагам е от добермана.-Георги…

-Нищо ми няма.-изсъска той,опипвайки кървавата рана. Поглеждам зад мен и виждам Момчил едва да върви,но е вдигнал оръжието на нивото на гърдите си,готов да го използва. Внезапно от едната стая излизат Явор и Асен,а срещуположната трима с камуфлажни дрехи. Заковавам се на място и в този момент София се събужда и повдига глава за да ме погледне.

-Круме…..-стискам зъби и слагам ръка на бравата до мен,отваряйки вратата за да избегна куршумите. Георги пръв влиза след това е Момчил. Издърпвам пердето от прозореца, наблюдавайки главния път срещу нас и бензиностанцията не далеч от тук.

-Дръж я!-казвам на Георги ,поемайки я в ръцете си. Тя ме погледна с очи  пълни с тревога и страх,но сега не мога да мисля за това.Трябва да действам. Без да се бавя увивам пердето около юмрука си и с два удара чупя прозореца,избутвайки стъклата към перваза. -Паднете на пода!- извиках аз,когато серия от куршуми пробиват вратата. Пълзя към вратата,очаквайки да се отвори и след малко точно това се случва. Изправям се и извивам врата на първия. Вземам пистолета от ръката му и стрелям по втория.- Георги,отведи я!- София плаче с глас ,докато увива ръцете ѝ зад врата си. Близнака се качва на парапета и в следващия момент скача. Издишам от облекчение ,когато виждам да я отвежда далеч от Асен. Момчил идва до мен и след секунда връхлита Асен в стаята,избутвайки ни като и тримата падаме на пода. Задъхани и потни, юмруци летят във всички посоки,а аз се превръщам в другото си Аз,онзи, от когото всеки бяга. Чувам изстрел,но не спирам да го удрям,сякаш ръката ми е залепена за лицето му. Последва втори изстрел  и чак сега осъзнавам,че куршумите пробиват кожата ми. Пот избива по челото ми и с всяка изминала секунда погледа ми се премрежва. Усещам забавения ритъм на сърцето и след малко се отдръпвам,дишайки неравномерно.

Живот след Отмъщението 🔞Where stories live. Discover now