Живот след Отмъщението 🔞

Галин- Тридесет и четвърта глава

Наташа

От пет минути седя на пода и все още усещам вагината ми да се свива. Пред погледа ми отново се появиха вълшебните му пръсти,които с лекота ме докараха до екстаз,а сините очи като цвета на морето се съравноваваха с моите за да ми докаже,че не само външността му е перфектна,а и уменията да отскубне малко информация на всяка цена.

Хареса ми,не само заради умопомрачителния оргазъм,а това колко държи на близките хора до него. Той не е от този тип да споделя,но само с това действие ми показа какъв човек е. Войнствена нагласа при мисия и безстрашен пред всяко препятствие. За да бъда честна,това ме възбужда. Мъжествената му стойка е непоколебима,а походката излъчва издръжливост , потушавайки всичко по пътя си.

Със силна възбуда и треперещи крака се изправям от пода, закопчавайки бодито ми за мисии. Усещам мокротата между краката ми и имам чувството,че пръстите му са още там за да ме докарат до още един оргазъм. Стискам зъби и премахвам от лицето няколко огнено червени кичури и смело пристъпвам към залата. Всички се взират в мен,сякаш съм осмото чудо на света,а малката брюнетка върви в моя посока с видимо притеснен поглед.

-Нямам представа коя си,но моля те отиди с тях. - повдигам вежди и я оглеждам от глава до пети. Красива,стройна и само по очите ѝ мога да разбера,че не само е притеснена за брат си,а има нещо друго.

-В кого си влюбена,скъпа?- тя почервеня,но гордо повдигна брадичка и изрече.

-Галин. Моля те!- прокарвам ръка зад гърба си и изваждам уоки токито за да се свържа с приятеля ми от детството. - И майка ми...- изплака тя,а аз се чудя какво трябва да кажа в този момент. Тези сълзливи моменти са ми чужди и нямам идея какво трябва да направя за да я успокоя.

-Симо,проследи Момчил.- казвам аз,натискайки копчето.

-В движение е. - дрезгавия му глас проехтя в тихата зала.

-Може ли да пуснеш дрона?- попитах аз докато пристъпвам към входната врата.

-Чакай!- поглеждам през рамо.- Ще им помогнеш,нали?- кимам с глава и вдигам ръка за да извикам приближаващото такси.

-Веднага,Нат!- отговори Симеон.

-Качвай се и отиди при майка си.- нареждам аз,отваряйки задната врата за да се качи. Тя плаче и отваря уста за да ми каже нещо,но бързо я затръшвам и потупвам капака. Таксито потегли,а аз се подготвям да се върна към нормалното ми Аз. Такава,каквато баща ми ме обучи,а братята ми ме напътстваха за да го сторя. Мъжкото момиче. Убиец със странни разбирания към живота и страст,която малко хора могат да разберат. Заобикалям сградата и скачам в червения мотор "Ducati-Hypermotard 950",палейки мощния му двигател. Слагам каската и ръкавиците,подготвяйки се за адреналина,който ще ме обгърне още при първия километър. Преди да потегля,уоки токито звъни. - Да!