Живот след Отмъщението 🔞

Георги-Седемнадесета глава

Георги

Камелия излезе от стаята и зарида. Бях малко груб с нея, но мамка му все си мисля,че тя играе двойна игра. Имам чувството,че спя в едно легло с предател. Не знам как да променя разсъжденията си. Може би трябва тя да ми докаже ,че не е с врага и е изцяло с нас за да спра това държание.

Очаква от мен да съм мил, да ѝ нося цветя и бонбони или да правя романтични вечери, но това не съм аз. Все още имам дълг към "Черепа". Докато не ме освободи ,ще съм същото безскрупулно копеле,което съм в момента.

- Георги! - правя гримаса,когато чувам гласът на Моника. Тя пък какво иска?

- Какво? - изревах аз. Отварям вратата и виждам разтревоженото ѝ изражение. Пак се започва с драмите.

- Как какво? Не виждаш ли,че тя страда за родителите си,за брат си,а ти какво правиш? - повиши тон тя. Ако беше друга жена,досега да съм я залепил за стената и да я удуша. Не ми харесва този тон. Не го и позволявам.

- Къде е брат ми?

- Тук! - извика Галин. Слава богу,че е на близо. В този момент не ми трябва някой да чете морал. Така съм си добре.

- Вземай жена си и я дръж по-далеч от мен.- изръмжах аз към брат си. Той се подсмихна и я прегърна през раменете.

- Остави ме! - отдръпна се. - Кажи на проклетият си брат,че постъпва отвратително. - погледна ме.- Ти си едно мръсно копеле. - Толкова е бясна,че чак се чудя какво толкова е станало. Жените всяка секунда променят настроенията си. Отдават го на хормоните. Теменужката го взима много навътре. Да тъгува за родителите си да,но да плаче заради мен е прекалено. Тя не ме обича.

- Благодаря! Мислих си,че съм такъв и ти сега ме убеди в това. Нещо друго?

- Мама ви ненормална...- обърна ни гръб и с гневни крачки се насочи към кухнята. - Проклети близнаци Нещастници. Единият е луд. Другият е касапин. - погледнах към Галин,а изражението му показва,че в този момент иска да я хване и да я напляска. И той не харесва такива приказки,а тя си изля гнева срещу нас.

- Какво си направил? - Като чуя този въпрос и усещам как обриви излизат по тялото ми.

- Нищо! - извиках аз и директно затворих вратата под носа му. Изкараха ме виновен за всичко. Какво толкова съм направил? Само аз ли имам подобни мисли,че може да е предател? Стискам зъби и решавам,че трябва да поговоря с нея. Този път ще се опитам да бъда по-мил от обикновеното. Излизам от стаята и се сблъсквам отново с Моника. Няма спокойствие от тази жена. Заобикалям я и стигам до вратата на банята. - Камелия,трябва да поговорим! - извиках аз,очаквайки някакъв звук,стон или нещо подобно.-Камелия! - блъскам по вратата. - Не ме ядосвай,а отвори проклетата врата.- Галин и Моника стоят до мен и чакат. По дяволите. Изпитва търпението ми. - Камелия! Мамка му,отдръпни се! - казвам на брат ми. Започвам да ритам проклетата врата ,докато не я изпочупих и Крум не се появи с озверяла физиономия.