Фантоми в академията - Портал от сънища

Девета глава - Писмото на посланика

Времето летеше бързо, а Хейли и Каси стояха в стаята си в търсене на отговори. Тези пристъпи, видения или каквото там бяха объркваха всички.
- Само това ли...мрак? - попита Хейли.
- Мрак...пълна тъмнина и студ - отвърна Каси гледайки надолу, - вече ме е страх да заспя...страх ме е да стоя будна. Всичко това...то е болезнено - момичето търсеше думи да обясни случващото се, но някак не намираше, - сякаш някаква част от мен умираше или се превръщаше в нещо...нечистоплътно.
Хейли въздъхна.
- Довечера ще съберем кръга има нещо, което пропускаме и това може да обърка всичко. Ние сме избрани да пазим портала между светът на хората и този, който подхранва силата на съществата, които го обитават. Това е нашата задача, но има и нещо друго...усещам го.
Каси прехапа устните си до кръв. Тя също го усещаше, но това вътрешно усещане бе по - дълбоко от смъртоносна рана. Сякаш задачата беше пряко свързана с психическото, а от там и с физическото ѝ състояние.
- Какво ще правим довечера на купона? - попита Каси, все пак той се бе основна пречка за събирането на кръга.
- Ще се държим нормално и ще търсим „посланика" той е този, който би трябвало да ни разясни малко повече.
- Как ще разберем кой е той?
- Повярвай ми той сам ще се издаде - Хейли намигна на Каси след това стана от леглото си и зарови за стотинки, - отивам до машината за напитки, искаш ли нещо?
Каси се замисли, определено ѝ трябваше нещо ободряващо.
- Няма да откажа едно кафе - отвърна с усмивка.
- Добре, сметана, захар?
- Ако може с повече кофеин.
- Ами ще попитам машината, ако ми откаже...ще я припикая - заяви Хейли с най - спокойния глас, но след това се разхили и напусна стаята.
Каси остана сама. Главата я болеше ужасно много, сякаш някой бърникаше из мозъка ѝ, търсейки слаби места. И сега, когато беше сама главоболите ставаше далеч по - силно, сякаш някой крещеше вътре в съзнанието ѝ. Стенеше. Вече бе почти сигурна, че чува нечий глас. Хвана се за главата, опитваше се да се абстрахира от него, но той ставаше все по - силен и по - силен и вече думите бяха почти ясни...но тогава някой почука на врата. Тоест опита се да я събори.
Каси се сепна и впери стреснат поглед към нея. Кой можеше да бъде? Потропването се повтори.
Момичето се приближи към вратата. Не знаеше какво можеше да я очаква отвън. Не и след всичко, което се бе случило. Потропването стана по - настоятелно и вече се превръщаше в същинско блъскане. Това го правеше още по - плашещо. И все пак, макар и плахо, Касандра отвори вратата.
- Най - накрая - Джеси почти ѝ се скара, но какво търсеше той тук?
- Искаш да ми докараш инфаркт ли? - момичето отговори на тона му.
- Аз ли...не, но в голямата зала се случват едни странни неща, които биха докарали инфаркт на бедните ни съученици - каза момчето с иронична усмивка.
- Какво трябва да значи това? - сякаш странните неща просто преследваха бедното момиче.
- Имаме си фантом!