Фантоми в академията - Портал от сънища

Пета глава - Пламъци

Каси и Хейли бяха приключили бързо с вечерята си. И доста бързо се бяха прибрали. И сега им оставаше час, за да се оправят за купона.
Каси беше в банята и пробваше различни комбинации с дрехите, които си бе взела. Момичето нямаше проблем да се преоблече пред Хейли, но тя бе настояла Каси да се преоблича в банята, за да може показването на тоалетите да бъде по – епично.
Сега момичето бе облякло един потник с надпис – Bad girl. И едни обикновени черни дънки.
- Добре, този тоалет ми харесва най – много! – каза Каси излизайки от банята.
- Ти луда ли си? – Хейли се опули насреща ѝ.
- Защо? – Каси бе объркана.
- Касандра...няма как да се покажеш в този вид на купона. Но има и добра новина...ще ти помогна – по лицето на Хейли полази зловеща усмивка.
Момичето грабна един ножици както и още няколко дрехи и следващите петнадесет минути Каси стоеше със затворени очи, чувайки зловещият звук на ножицата, режеща новите ѝ дрехи. И още по – бруталния звук...този от разкъсването им.
Каси се чувстваше като кукла. Какво като ѝ отрежат роклята по – къса. Та тя е само една играчка. А в момента момичето не знаеше, точно колко къси бяха дрехите му. Притесняваше се.
- Отвори очи! – Хейли се ухили на среща ѝ. – Погледни се.
И в момента, в които Каси видя отражението си в огледалото...ахна. Изглеждаше като...купонджийка в луда компания.
Беше със същия потник, но на раменете си имаше черни дантелени ръкави. А самият потник бе скъсен и откриваше част от корема ѝ. Бе облечена с къси панталонки и нарязан клин и с черните боти с висок ток, които бе обувала точно един път в живота си. Но нещо я бе накарало да ги вземе тук.
- Сега прическата. – Хейли се ухили наново, държейки преса в едната си ръка, а в другата маша.
Сега Каси бе меко казано ужасена. Горката ѝ коса.
- А твоят тоалет?
- О...по дяволите забравих. Ще се справиш ли сама с косата си?
Каси кимна, а Хейли се втурна да търси какво да облече. Все пак времето им в момента бе изключително кратко.

~^~

Е след около половин час и двете бяха готови. Да, партито вече бе започнало, но нали беше модерно да се закъснява.
- Тръгваме ли? – попита Хейли.
- Да! – отговори Каси.
Двете момичета излязоха, заключиха стаята си и с най – голямото спокойствие преминаха през коридорите.
В момента, в който минаха покрай голямата картина, онази с елементите, сезоните и зодиите. Каси замръзна на място. Стори ѝ се, че картината прошепна името ѝ.
- Какво има, добре ли си? – Хейли се обърна към приятелката си, която стоеше като попарена.
- Май забравих телефона си в стаята! – излъга донякъде тя, наистина бе забравила телефона си.
- Ей, отиваме на купон...какви телефони са те подгонили? – Хейли я изгледа така, сякаш бе на третата ракия.
Това разсмя момичето, двете отново поеха към партито.
Преминаха през спокойния двор и ето, че се озоваха на голямата поляна, намираща се зад училището.
Сега бе доста по неспокойна. Навсякъде имаше окачени светлинки, а на брега до езерото гореше буен огън. Някакви хлапета се правеха на индианци около нещо. Явно вече бяха пияни. Смехът на едно от тях бе подобен на стон на раждаща гарга. Все пак гаргите не раждаха, как ли биха звучали иначе?
Отделно по плажа се разкарваха полуголи момичета, е бяха по бански. Освен Дженифър разбира се. Тя бе облечена с нещо като сутиен и някакъв колан, така де пола. И разбира се около двадесет момчета искаха да я вкарат в леглото си...още сега. Даже ако имаше възможност и тук на плажа.
Невероятно бе как по целия бряг, дори и на полянката имаше кенчета от бира и фасове. А от някъде долиташе и мирисът на трева, което връщаше спомени на Каси. Миналата ѝ любов бе тревоман. И точно заради него тя бе в това училище сега. Е нямаше от какво да се оплаква, добре че техните не знаеха какво всъщност представляваше училището. Защото определено щяха да я отпишат. Е сегашният купон, определено ѝ допадаше. Особено частта с бирата и маркуча.
- Ей, идиоти! – извика Дженифър. Беше застанала на кея и огледаше всички от присъстващите, но погледът ѝ се спря основно на една подхилкваща се мъжка компания. – Това ли искахте да видите? – тя разгневено свали сутиена си.
И тогава бурни възгласи разтърси плажа. То не бяха подсвирквания и радостни възгласи. Но имаше защо. Всяко момиче би завидяло, виждайки Дженифър гола, а колкото до момчетата...вероятно дори и гейовете биха се възбудили.
Но гледката не продължи дълго. Дженифър хвърли сутиена си в тълпата, обърна се, скочи в езерото и не изплува повече. Но никой не обърна внимание на това. Или се бе случвало и преди, или всички бяха тотално изкукали.
- Добре...това е ново, до сега не си беше сваляла сутиена! – Хейли изглеждаше объркана. – Това момиче май няма чувство за срам.
- Сигурно, хайде да отидем за бира! – Каси погледна към стековете с кенчета, които стояха на една импровизирана маса.
- Не, не, не! – Хейли се ухили. – Аз мисля да отида да пия от устройството – тя се запъти натам, а Каси я последва. Още от както бе забелязала странния уред, тя тайно се бе надявала Хейли да поискаше точно това.
~_~

Е, Хейли доказа, че от бира човек не може да се напие, поне не точно.
Сега тя се състезаваше с едно момче, което смееше да твърди, че може да изпие повече от нея. Е, не бяха много пияни, но залитаха, виждаше се. И въпреки това, не спираха да се наливат.
Около тях хлапетата скачаха и аплодираха, освиркваха или повдигаха духа, а на Каси това ѝ доскуча. Все пак какво да прави в тълпата от пияници, които викаха за Хейли и Мейсън. Всички го наричаха по фамилия заради проклятието с което го бяха дарили родителите му. Цялото му име всъщност беше Джейсън, а фамилията Мейсън. Джейсън Мейсън, определено не беше добър избор. Но на Каси ѝ беше все тази. Ето, че първият купон в академията се бе оказал скучен. Поне след като единствения човек, когото познаваше бе изчезнал. Е да, тя познаваше и Джеси, но...той май не искаше да я познава. А след изпълнението с цигулките сигурно още повече.
И ето, че Каси се намираше по средата на обезумял купон. Вече по – голямата част от хората бяха или почти голи, или тотално пияни, а някои и напушени. До сега Касандра бе опитвала само алкохол и то не тежък, не искаше цигари или още по – лошо трева. Е, беше опитвала цигара, но тогава за първи път бе изпитала и чувство, подобно на давене...с дим.
Момичето вървеше спокойно и оглеждаше обезумелия народ от всички страни. Бяха като животни изпуснати от зоопарка. Горили, тигри и хлебарки. А, имаше и няколко индианеца, танцуващи полупияни около друг по – малък огън, запален някъде по средата на полето. Май на тия хора изобщо не им пукаше за лебедите, които обитаваха езерото. Горките, сигурно бяха получили сърдечни удари. Или по – лошото бяха се удавили, то след този купон и рибите биха се удавили. Или бяха избягали с писъци. Във водата в момента имаше всичко друго, но не и...вода.  Бира, енергийни напитки, чашки, бельо, фасове, хора, повръщано и какво ли още не.
Мислите на Каси блуждаеха в главата ѝ, рисувайки картини на бягащи от водата риби. И както си вървеше спокойно изведнъж тя се спъна в нещо, като дори не можеше да определи вида му. То беше дълбоко закопано в земята. Но не това бе важното, защото в момента Каси падаше право към големия огън, горящ на брега. И тогава...всичко стана някак по – бавно. Тя виждаше огъня и си мислеше, че ще усети изгарянето му по кожата си. Бе сигурна, че ужасът се четеше по лицето ѝ, а писъкът бе немощен, но изпълнен със страх и агония.
И в тези части от секундата, нещо прелетя пред нея, не нещо, а някой. А щом тялото му обви, нейното в ръце, огънят просто...изгасна.
Каси тупна върху нечие тяло, което лежеше там, където до преди малко бушуваше див, триметров огън. Очите ѝ се срещнаха с тези на Джеси. Изгарянията по лицето му бяха сериозни, но не чак толкова. Имаше нещо красиво в тях. Но определено тези белези нямаше да отиват на Каси. И тогава тя си спомни това, което бе видяла преди броени секунди. Огънят просто бе изгаснал, но как? Джеси...той!
Касандра изтръпна вътрешно в себе си. Вероятно най – накрая бе намерила необикновен човек, но...как? нямаше време да го мисли, нещо в нея я накара да стане и да побегне. Изчезвайки някъде в мрака.

~'~

Хейли все още се наливаше с бира, правейки се на тотално пияна, когато една силна ръка я издърпа встрани.
- Джеси какво искаш? – попита момичето видимо раздразнено. Не харесваше Джейсън като човек.
- Мисля че Касандра е една от нас – изстреля моментално той.
Беше свикнал да дава точни отговори.
- Да, и аз имам такива съмнения, но не можем да бъдем сигурни, не и преди да имаме реални доказателства.
- Е, аз имам. – каза той. – От инцидента у нас, съм един вид огнеупорен. Огънят не може да ми навреди.
- И, какво е общото? – на Хейли видимо ѝ, бе неприятен целият разговор.
- Касандра се спъна и щеше да падне в огъня, тръгнах към нея, за да я предпазя, но той просто изгасна – момчето направи някакви движения с ръцете си, които придаваха някакви магични качества на потушения огън.
- Сигурен ли си, че не си бил ти? - попита Хейли повдигайки едната си вежда.
- Мога да подпаля ада, но не и да изгася огън. Сигурен съм, че го направи тя. Но после избяга и...
- Не е достатъчно доказателство. Първо, не знаеш със сигурност дали не си бил ти, и второ, това трябва да го реши кръгът. Не ти! – момичето беше доста враждебно настроено, което подразни Джеси.
- Тогава още утре ще се съберем – през очите му мина искрица, а после в тях заиграха пламъчета. Дразнеше се.
- А дали ще искат?
- Ще искат, време е тайната на училището да бъде разгадана! – заяви той.
- Добре да видим. Но не ми се вярва да се навият при положение, че нищо не е сигурно – Хейли се ухили на Джеси и просто си тръгна.
Момчето я проследи с поглед. Тя го дразнеше толкова много. Но бе една от малкото, които не се държаха по онзи обикновен начин. Тези, които се плашеха и още повече, отвращаваха от него, и от миналото, което му бяха преписали.
Всъщност Джеси наистина се бе променил. Бе станал отворен за света и затворен за себе си. Издържаше на обидите, побеждаваше тези, които се правеха на велики и говореха неща за семейството му, неща които дори не се приближаваха до истината. Но научавайки се да бъде силен, бе станал единак. Нямаше приятели, нямаше никого, освен музиката и буйният огън, живеещ в душата му. Този, който го бе наранил, белязал. Сега живееше с него. Не можеше без него. Просто миналото си бе минало.

~a~

- Къде изчезна? – Хейли връхлетя в стаята си. Прекрасно знаеше, че Каси бе вътре. Нямаше къде другаде да отиде.
Каси се стресна и погледна приятелката си.
- Аз... – трябваше ли да излъже, - случи се нещо странно – продума тя, очаквайки Хейли да каже нещо от рода на „ Да не си се напушила от изпаренията” или нещо подобно.
- Е, тук това не е нещо ново! – продума момичето, скачайки на леглото си.
- Какво имаш предвид? – любопитството на Каси бе нещото, което можеше да подлуди всеки.
- Ами...много неща! – Хейли издиша тежко. Отново криеше нещо.
- Защо никой не ми казва нищо. Вече взех да мисля, че съм... – тук се спря. Щеше да каже нещо, което определено щеше да я определи като луда.
- Какво? – Хейли се повдигна. Изглеждаше заинтересована.
Каси заби. Трябваше бързо да измисли нещо, което да я измъкне от състоянието.
- ...пияна! – да, това бе доста умело измъкване.
- И какво е общото между пиянството ти и тайните? – май станаха твърде много тайни.
- Ами...щях да падна в огъня. И тогава той изгасна! – Каси се стараеше да говори леко забавено, сякаш наистина беше пияна.
Тя много добре знаеше, че трябва да рискува, за да може да получи отговори.
- Нищо не може просто така...да изгасне! – Хейли примигна. Ето, вероятно вече я смяташе за изключително пияна или по – лошото, побъркана.
- Да, Джеси беше там. Той направи нещо. И аз просто избягах! – да, истината изплува. Но не цялата.
- И искаш да ми кажеш, че Джеси контролира лагерния огън! – подметна насмешливо Хейли.
Отказването от идеята за нещо свръхестествено в академията, всъщност правеше търсещият отговори, още по – заинтересован от откриването им. Но сега имаше и нещо друго. Каси не знаеше, че бе спряла огъня.
- Не, не знам какво стана. Пияна съм. Може и да съм го сънувала! – и ето, че и самата тя, започна да отстъпва. Страхуваше се да признае всичко на Хейли.
- Добре, лека нощ. Все пак и утре имаме часове! – Хейли се обърна на другата страна и заспа почти веднага. Вероятно беше заспала.
И все пак Каси продължаваше да има подозрение относно всичко, което се случваше. Джеси, Хейли, огънят, самата тя. И всичко друго, което все още нямаше логично обяснение.
Момичето се задълба толкова в размислите си, че неусетно заспа. И спа непробудно. Не сънуваше. И сякаш бе спала само пет минути. Защото ужасяващата аларма го събуди, предвестявайки началото на новия ден.