Фантоми в академията - Портал от сънища

Седма глава - Кръгът

Каси не бе в състояние да отговори. Погледът на Джеси бе изпитателен. И тя искаше просто да избяга от него. Да той е преди се бе държал лошо, но този път беше страшно. Може би всички слухове за чудовището бяха верни.
Касандра не можеше да отговори, но за сметка на това знаеше къде бяха слабите места на хората. Без да издава никакъв признак, изрита Джеси в капачката, което ѝ осигури свободата. Тя не изчака, веднага се втурна към стаята си. Но тъкмо, когато щеше да напусне коридора, вратите се затвориха, принуждавайки я да спре рязко.
Едва не се заби във вратата. Успя да се спре на милиметри от нея. Обърна се уплашена, а сърцето ѝ щеше да спре, когато видя Джеси, отново толкова близо до нея. До преди секунда той бе в другия край на коридора, а сега дишаше в лицето ѝ. А как вратата се бе затворила сама?. Тук ставаше нещо!
- Не ми отговори! – процеди през зъби момчето.
- Джеси, осъзнаваш ли, че тя ще получи инфаркт всеки момент! – този глас долетя от края на коридора и принадлежеше на Дженифър.
Гласът ѝ бе студен, но изпълнен със загриженост.
- Тя не знае за нас! – продължи Джен.
Джеси изпусна голям поток от въздух и се отдръпна от Каси, която от своя страна се свлече по вратата.
- Значи все пак е една от нас, последната? – той погледна към приближаващата се фигура.
- Да! – отговори Дженифър, отправяйки изтощен поглед към Джеси.
Каси от своя страна се опитваше да осмисли случилото се. Още невероятно неща. Явно наистина Джеси имаше сили, а Дженифър знаеше нещо, което Каси дори не подозираше. И това вероятно бе тайната на училището, за която говореше Хейли. Ставаше все по – объркано.
Дженифър отново погледна строго Джеси, а след това се наведе към Касандра, за нейно учудване по лицето на Каси нямаше сълзи нито страх. Просто неразбиране.
- Мисля, че ти не по малко от нас се нуждаеш от отговори – Джен се усмихна.
Сега всичко щеше да е по – лесно. Защото Каси не само не се страхуваше, а знаеше за способностите си.

~^~

Дженифър бе настояла за един разговор с Каси. И въпреки късния час двете бяха излезли навън, сядайки в близост до езерото. Джен бе разказала на Каси за кръга, за съществата, членуващи в него, за ритуалите, мисията и за това, че точно тя бе предпоследното парче от този пъзел.
- Три години по – късно ти дойде – обяви Дженифър.
- Какво трябва да значи това, че ме познаваш от преди? – Каси бе объркана. Всъщност вече си мислеше, че свръхестественото нямаше никаква роля тук.
- И да и не. Не познавах Каси, познавах иконата – отвърна Джен.
Касандра се обърка тотално. Какви икони бяха намесени във всичко това? Та иконата беше просто един предмет, изобразяващ светец!
- Каква икона? – попита объркано момичето.
- Ти си икона Каси – отвърна Дженифър.
Момичето впери изключително объркан поглед в Джен.
- Иконата е същество, което притежава част от дарбите на всички други същества. Не от всички, може да имаш две дарби и пак да си икона. Но там е различното, иконата може да научи всяка една способност, стига да може да я овладее – обясни Дженифър.
Каси започваше постепенно да разбира нещата, но в момента Джен ѝ се струваше по – скоро луда. Способности? Свръхестествени същества?
- Джеси ми каза, че миналата вечер си щяла да паднеш в огъня, той се е опитал да те спаси, но тогава ти си била тази, която го е укротила. Ти, не той!
- Чакай...нищо не разбирам, може ли да започнеш да ми обясняваш всичко отначало? – попита Каси, защото вече в главата ѝ бе настанал хаос.
- Добре - Джен направи странна физиономия, – няма да те лъжа, не знам от къде да почна.
- От началото – предложи Каси.
- Добре – Джен започна, – нашето училище е малко по – различно. То има тайна, тайна, която свърза същества, които още от раждането си не са хора. Поне душите им не са човешки.
- Какво трябва да значи това? – позаинтересува се Касандра.
- Горе в преддверието на голямата зала има един гоблен. Този гоблен разказва легенда. Още преди сътворяването на света, около Бог витаели дванадесет различни сили, които дали способността на Бог, да създаде света. Но тогава той станал по – силен от тях и ги заключил в собственото си творение. И от тогава те бродят като души, влизат в новородени и ги правят нещо, малко повече от човек. Този кръг от дванадесет същества се състои от телепортер, нимфа, върколак, вампир, вещер, телекенетик, медиум, магьосник, стрелец, пророк, съдбоносец и иконата, най – силната сред тях. Тези същества се обединяват от един посланик, който все още е в неизвестност. Но поне си намерихме иконата – Джен посочи Каси.
- Добре, това до някъде обяснява странните неща, които се случват покрай мен – каза момичето, въпреки че мислеше, че всеки момент щеше да се събуди от алармата.
- Какви са те? – позаинтересува се Дженифър.
- Понякога имам предчувствия, друг път цели видения. Както и левитирам…до някъде – Каси не можеше да си представи, че бе изрекла това, звучеше толкова смахнато.
- Това е добре, защото както казах иконата сама трупа опит, но като най – силна, понякога силите от минал живот остават. Макар че никой от нас не левитира – каза Джен учудено.
- А каква е връзката с училището? – попита момичето, защото това бе голямата тайна. – Още от както дойдох тук имаше нещо странно, което усетих, но не знаех какво.
- Там е проблема, дванадесетте духа могат само да гадаят, иконата получава смътни видения за случващото се, но този, който трябва да ни каже задачата е посланикът. Той знае. Но едно е ясно, на това място се случва всичко, векове наред. И ние сме нещо като пазители, но не знаем какво пазим и от кого го пазим.
- Значи всичко е една мъгла? – попита Каси. – Никой не знае защо сме тук.
- Когато директорът научи, че постепенно сме започнали да се събираме ни даде книга, в която е записвал неща от времето, когато той е бил посланик. И това, което е трябвало да правят е било просто да проверят свещеното място, което се намира някъде под сградата, но не точно. То е в нещо като паралелен свят. И никой не знае къде е входът, защото той е бил посланик и негова единствена цел била самата задача – обясни Джен. – Но според нашия кръг, този път нещата ще са различни.
- Защо мислиш така? – попита Каси, макар че вече знаеше отговора. Тя също го бе усетила.
- Всички имаме такова чувство, а и ти си същинско доказателство. Всички ние имаме по една дарба, а ти имаш цели три, които си открила, можеш да имаш и още, просто да не знаеш за тях. В смисъл, може да си имала контакт с други свръх същества, но не и с върховните като нас.
- И други ли има?
- О, има много! – Джен примигна така, сякаш Каси се бъзикаше с нея. – Просто те са обикновени, а ние сме висши. Можем много повече от тях. Например аз мога да въздействам на всеки един вампир или каквото и да е друго същество. Без на висшите разбира се.
- Ти си вампир, а Джеси и Хейли. И те не са нормални нали?
Дженифър се разсмя. Вероятно бе заради думата „нормални”.
- Хейли е върколак, а Джеси телекенетик. Утре ще се запознаеш с цялата групичка и вероятно, влизайки в кръга ще научиш всичко за себе си. Поне с нас беше така – каза Джен.
- А ти как разбра за способностите си? – Каси се позаинтересува, защото за първи път някой оправдаваше теорията ѝ, че бе луда.
- Аз съм родена във вампирско семейство и никой не забелязваше, че съм различна, поне до тогава, до когато не почвах да въздействам върху родителите си. Затова ме пратиха тук.
- А как се събрахме? – Каси вече бе част от тях.
- Самото място ни привлича, то е някаква древна магия. Никой не знае, но май ние ще сме първите, които ще разберат. Усещаш го нали, че ще е различно? – Джен погледна Каси с някакъв изпиващ поглед, сякаш можеше да прочете мислите ѝ.
- Да! – отвърна тя без да се замисли, знаеше го дълбоко в себе си.
- Добре, радвам се, че те открихме – Джен се усмихна. – Стана късно, върви да спиш, утре в два посред нощ с Хейли елате тук. Тогава ще е ритуалът по приемането ти. Не се плаши не е страшно, по – скоро е приятно.
Каси кимна. Не можеше да каже, че не бе изплашена, защото определено беше, но любопитството надделяваше. Особено сега, когато знаеше, че не бе луда. А част от нещо голямо. Нещо, което не се случваше на всеки. И въпреки всичко, което се бе случило, тя все още мислеше, че сънува.