Фантоми в академията - Портал от сънища

Трета глава - Скрити в мрака

Каси и Хейли стояха в стаята си. Все още беше рано, но вече и двете бяха по пижами. Седяха на леглата си и похапваха от домашните бисквити на Каси. Е по – точно бисквитите, които прислугата бе изпекла по рецепти на майката на Каси. Та колкото до бисквитките – бяха по – корави от камък и имаха вкус на пръст.
- Няма да те лъжа – започна Хейли, - ужасни са!
- Знам. Майка ми ме тъпчеше с тях цял живот.
- Добре, но защо ги я ядем? – попита момичето. – С тяхна помощ скоро ще трябва да си купувам ново чене.
- Ами ти каза, че искаш – отвърна Каси.
Е това си беше истината. Хейли бе настояла да ги изядат. Но на вид изглеждаха добре.
- Добре, исках! – поправи се тя, вдигайки пръст. – В момента броя зъбите си. Мисля, че всички са на мястото – каза момичето с леко фъфлене. След това взе пакетчето и просто изхвърли останалите бисквитки в кошчето за боклук.
Стаята им не бе особено голяма. Имаше две легълца с по едно нощно шкафче. Телевизор и врата водеща към банята, която за щастие бе само за тях двете.
- Та какъв е графикът за утре? – попита Каси.
- О, много е лек. Всеки ден тук е купон – отвърна Хейли с усмивка. – Закуската е от осем до девет за по поспаливите и след това почват часовете по четиридесет минути първите пет  и междучасия по десет минути, след това има обедна почивка, която е един час и после почват специалните часове, които са по петдесет минути. И вече след тях сме свободни да правим каквото си искаме. А утре има купон. Може да скокнем до града и да напазаруваме. Предполагам не са те оставили без пари? – момичето се ухили.
- Не разбира се! – Каси каза това сякаш бе нещото, което не се случваше на по – бедните хора. Но нали, за да си позволят това училище, родителите на учениците трябваше да имат пари. Е съответно и децата не оставаха по – назад.
- Добре, разбрахме се. Утре на пазар, а сега да спим – предложи Хейли и без да чака отговор изгаси лампата.
Чу се шум от наместване на одеяла, а после смях от страна на Каси. Този смях разсмя и Хейли.
- На какво се смееш? – попита тя, опитвайки се да сдържа смеха си.
- Не знам! – отговори Каси, смеейки се шумно.
Този отговор разсмя наистина Хейли, но едно злобно потропване по стената, което дойде от  обитателите на съседната стая, ги накара да спрат. И не след дълго Каси заспя, но не и Хейли. Тя имаше малко работа.

~~

Каси сънуваше странен сън отново. Този път друг, много по – различен от предишния. Намираше се на брега на езерото, а около нея се бяха събрали хора с качулки и дълги черни роби. На всеки врат с дълга верижка проблясваше по един червен рубин, който сякаш гореше. Хората с качулките бяха единадесет, казваха ѝ, че е тя е дванадесетата. И в следващият момент и тя бе облечена с черната роба. Една от фигурите поднесе подобен рубинен амулет към врата на момичето, но вместо в червено, той светна в синьо. Явно не бяха рубини, а просто някакви магически камъни. Чуха се учудени възклицания, а след това робата на Каси доби червен цвят. И после картината се разпадна и се появи нова.
Каси стоеше пред картината, голямата картина символизираща елементите и сезоните, кое бе общото с предишната сцена? Тя докосна леко картината, а тя потрепери. Сякаш бе някакъв портал. После погледът на Каси се отдалечи и ето, че тя виждаше себе си. Виждаше се как преминава през картината. След това просто всичко изчезна и тя се събуди.
Отвори очи и обходи стаята. Леглото на Хейли бе празно. Но къде бе отишла? Каси погледна телефона си, беше два и четиридесет и пет през нощта. Къде бе съквартирантка ѝ по това време?
Момичето чу шум идващ от коридора. Някой се промъкваше навън. Любопитството победи. Каси просто стана от леглото си и леко открехна врата, която от своя страна изскърца силно. Долу в общата стая цареше пълна тъмнина. Нямаше и следа от жива душа. Или всички бяха излезли, или само Хейли бе напуснала леглото си. Дали си имаше гадже? Каси  бе пропуснала да я попита. Защото гаджето лесно обясняваше липсата ѝ. Но все пак нещо отдалечаваше Каси от тази идея. Имаше нещо друго. Отново го усещаше с всяка частица от тялото си. А щом излезе в коридора, сърцето ѝ заби бясно. Не знаеше защо? Какво я караше да се чувства така?
Каси тръгна по коридора. Беше тъмно и изключително тихо. Момичето знаеше, че не бе редно да се намира по коридорите в този час на денонощието, но щом някой друг можеше, защото и тя да не може?
Вървеше тихо, дори дишаше тихо, имаше чувството, че би събудила всеки и то мигайки. Придвижваше се бавно на лунната светлина нахлуваща през високите прозорци на коридора. И тогава нещо, по – скоро някой привлече вниманието ѝ вън на двора. Беше онова момиче, за което Хейли ѝ бе казала. Онова, в чиито краха пълзяха една голяма част от момчетата. Момичето от катастрофата.
А сега съответното момиче бе облечено с панталонки, които бяха доста по – къси от обикновеното и изрязан от всички страни потник, същински парцал. А обувките, които носеше, бяха подобни на пиедестал.Толкова високи.
Но нещото, което накара Каси да спре и да загледа момичето, не бе облеклото му, а това което правеше. С някаква адска бързина и въпреки високите токове, то скокна на дувара, обрана се към училището и сякаш видя Каси въпреки мрака. Касандра замръзна на място. Погледът ѝ се спря върху огърлицата на момичето. Тя бе същата като тази от съня ѝ. Изведнъж момичето откъсна поглед от Каси, поглеждайки от другата страна на дувара. Някой чакаше там. То се обърна за един последен момент към Каси, а след това просто скочи, изчезвайки в мрака.
Касандра стоеше като вцепенена. Знаеше, че притежава разни странни дарби, от които упорито се опитваше да се отърве. Но никога, преди не бе изпитвала такова желание да разбере какво всъщност ставаше. А още по – големият въпрос бе, защо изпитва съответното желание?
Силен звук извади Каси от мислите ѝ. Някой свиреше на барабани… в три часа през нощта. Как никой все още не го бе убил със собствените му барабани?
Каси продължи по коридора, а звукът започна да се усилва. Идваше от мъжкото крило. Момичето прекрасно знаеше, че нямаше работа там, особено през нощта. Но проклетото любопитство не позволи на Каси да се върне. Имаше нещо, което я привличаше. Затова тя просто тръгна към мъжкото крило. То бе тъмно, от никоя врата не се долавяше шум, само барабаните.
Каси стигна съответната врата, която стоеше леко открехната. Което ѝ позволи да надникне вътре. И когато го направи, тръпки преминаха през тялото ѝ. Джеси, онзи Джеси, за когото се носеха слухове, явно просто си изкарваше гнева върху барабаните. Свиреше с някаква страст. Беше пуснал и някаква музика, върху която импровизираше. Макар че свиренето му бе далеч от импровизация. Не можеше да се отрече, че беше изключително добър. Отделно от всичко, той не просто свиреше, той подхвърляше хилките си, сменяше ги измежду ръцете си. Каси не бе виждала никого да прави това с такава лекота. Сякаш палките бяха част от ръцете му. А и  имаше нещо уникално в самият стил на свирене. А колкото до Джеси, в този момент той не я плашеше, по – скоро изглеждаше властен, като паднал бог. Момичето не можеше да откъсне очи от него, от синхрона с които свиреше. А щом края на песента бе близо, той удари с такава сила барабаните, че едната палка се счупи на две и хвръкна към врата.
- По дяволите! – ядоса се Джеси, а след това запъхтяно погледна към врата, забеляза Каси.
Стана и ядосано тръгна право към нея. Отвори врата и излезе в коридора. Момичето осъзна, колко дребно изглежда в сравнение с Джеси, който бе с глава по – висок и с доста по – голяма мускулна маса.
- Какво правиш тук? – попита ядосано той, а в очите му преминаха гневни искрици.
- Аз просто се загубих! – това бе първото, което бе хрумнало на Каси. Но до някъде бе истина.
- И защо, щом просто си се загубила – той направи кавички с ръце, - висеше пред стаята ми.
- Чух музиката, свириш невероятно! – момичето говореше тихо и някак уплашено, но не от Джеси като личност, а от държанието му в момента.
- Хм! – той я изгледа подозрително и злобно. – Не те ли е страх дори да стъпваш в този коридор? – той се озъби. Да в този момент изглеждаше плашещо.
Каси отстъпи крачка назад, защото той се бе приближил.
- Не те ли е страх от чудовището, което съм? – в очите му проблесна искрица на жестокост.
- Това че другите те определят така, не значи, че наистина си! – Касандра не знаеше, защо бе казала това, но бе сигурна в думите си.
- Не ми казвай какво съм и какво не съм! Аз съм чудовище! – изкрещя се той, обърна се и просто влезе в стаята си.
Каси остана сама. Дишаше тежко. Да Джеси определено бе плашещ, но нещо подсказваше на момичето, че не това бе истинската му същност и, че имаше нещо грешно в цялата история. Той не бе чудовището, за което се представяше. И Каси го знаеше. Чудовищата не изпитваха страстта и болката, с който свиреше Джеси.
~~

След като Каси се върна в стаята си завари Хейли да се побърква от притеснение.
- Къде беше? – попита тя, скачайки.
- Аз... – сега вече не знаеше какво да каже. – Ти къде беше? – попита в отговор.
- До съседната стая, трябваше ми хапче за сън. Не можех да заспя – отговори съвсем спокойно Хейли.
- Аз търсих теб – отговори Каси. Дори не знаеше дали лъже. Всъщност не знаеше точно защо бе излязла. Проклетото чувство.
- Навън! – момичето подскочи. – Опасно е, големите се разхождат из коридорите. Не се знае на кого е можело да попаднеш.
- Попаднах на Джеси! – изстреля Каси, не искаше да лъже за това.
В следващия момент по лицето на Хейли се изписа ужас.
- Спокойно, нищо не ми направи. Само ми се развика и ми тресна вратата.
- Разминала си се леко!
- Че какво можеше да ми направи. Да ме убие! – Каси се усмихна презрително.
- Той е убил сестра си! – в Хейли се бе прокраднала някаква суровост.
- Да, а същото така забравих да ти кажа – аз съм таен агент, работещ за „НАСА” няколкократно ходих на луната и осъществих контакт с извънземни – отбеляза съвсем спокойно Каси. Дори една нотка на ирония не бе вкарала в думите си, можеше да убеди всеки. – Според мен нещата, които казват за Джеси са просто слухове.
- Можеш ли да ми го докажеш? – Хейли се усмихна нагло.
- В този момент ти ме предизвика! А сега възнамерявам да поспя малко. Нямам намерение да съм сънлива за първия ми ден тук – с тези думи Каси просто си легна.
Хейли постоя известно време загледана в момичето, а щом се увери, че съквартирантката ѝ спи. Просто отново се измъкна през прозореца.

~~

Когато Каси се събуди, думите на Джеси сякаш бяха застинали в главата ѝ. – „Аз съм чудовище!” – бе изкрещял той.
Каси отвори очи и съзря слънцето, което те първа се издигаше над хоризонта. Светлината бе ярка и оранжева. Заредена с енергията на новия ден.
Въпреки ранния час, Хейли вече се бе измъкнала от леглото си. Или по – лошо отново бе излизала. Никой не можеше да определи точно. Но в този момент Каси се нуждаеше да бъде сама. Думите, кънтящи в главата ѝ я подтикваха да направи нещо, което не бе правила от много време. Всъщност нещо, което бе правила веднъж и то случайно. Но сега усещаше как енергията течеше по вените ѝ. Как силата ѝ я предизвикваше. И в следващият момент тя стана от леглото и направи две крачки напред. Огледа се и стисна зъби. Думите на Джеси все още обсебваха главата ѝ. И сякаш, за да докаже на себе си, че той греши. Тя стисна ръцете си и затвори очите си. А след това просто каза, това което искаше, което доказваше истината поне за самата нея:
- Ти ли си чудовището? – простена тя, сякаш говореше на Джеси, въпреки че той едва ли някога щеше да чуе това или пък да стане свидетел на предстоящия момент.
Каси пристъпи една крачка напред, протегна единия си крак, а след това и другия и просто усети как се обръща по гръб, но вместо да падне тя се понесе във въздуха. Ръцете ѝ увиснаха назад, а слънцето огря тялото ѝ. В момента приличаше на ангел, идващ от рая. Но тази сила не бе нормална и това правеше Каси чудовището, за което се представяше Джеси.