Фантоми в академията - Портал от сънища

Втора глава - Тайните

След обяда, Каси и Хейли се заеха със задачата да разгледат училището, което всеки един ученик  трябваше да познава като дланите на ръцете си. Все пак часовете бяха разпръснати по всички кабинети, а всички кабинети, из цялата академия.
- Директорът е странен! – обяви Каси.
- Да, няма как да го отрека, но е готин имам предвид тук няма забранени неща. Ние сме творци и единственото нещо, което не е препоръчително е умирането – обясни Хейли с най – спокойният гляс.
- А родителите ми си  мислеха, че с това тук ще ме накажат. Че няма да правя нищо забавно и че ще ме държат под око...  – обясни Каси, по – скоро на себе си, отколкото на Хейли, а след това спря на едно място и изгледа подозрително спътницата си, - чакай малко, някой тук умирал ли е?
- Ааа, не казвам – разсмя се тя, това успокои Каси, защото мястото ѝ допадаше, но същевременно бе и плашещо. – А колкото до това, което са очаквали родителите ти, не го търси тук, това не е просто училище, а музикална академия, за творци, имащи нужда от всичко и тук всички са готини, в двора дори е позволено пушенето. А да, всичко е позволено,  но все пак ако не влезеш в час вероятно ще ти напишат отсъствията, така че твое е решението колко ще пиеш.
- Това е добре, но какво става ако отидеш пиян? – не че Каси имаше някакво намерение да пие всеки ден и то още от самото начало. За сега познаваше само един човек в цялата академия, без да броим директора.
- Нищо, буквално нищо – Хейли направи неутрална физиономия. – Никой не те изхвърля от часа, но просто ти не си в състояние да правиш какво и да било, затова просто ти казват да си стоиш на мястото без отсъствие, но все пак и без добра оценка.
- Добре, но аз така или иначе няма да пия...много! – дори тя не си повярва на думите.
- Е, добре щом казваш, ще те видим като отидеш на първия купон. – момичето се ухили.
- Не ме плаши, че не искам майка ми да се появи от някъде. Много обича да го прави – Каси звучеше разтревожено, но бе факт, че майка ѝ много обичаше да се бърка там, където не ѝ беше работата.
- Е, да се надяваме, че няма да се дотътрузи тук, не ѝ преди денят за свиждане, който е веднъж месечно.
- Ден за свиждане? Да не сме в затвора? – Каси повдигна веждата си.
- Не, от съображения за сигурност се налага този ден, директорът не иска всеки ден да идват родители – обясни Хейли.
- Но защо, аз не мисля, че родители биха били добри във вандалството. Едва ли биха обрали това място.
- Не става дума за обир! – момичето осъзнаваше на къде отиваха нещата.
- Ами? – Каси я погледна въпросително.
- Не мога да ти кажа! Не и без позволението на директора. – Хейли се усмихна мило, но казваше самата истина. Беше ѝ забранено да говори за това пред нормалните хора, на всички като нея им беше забранено. – Нека да оставим тази тема и да се заемаме с обиколката!
- Да, добре! – съгласи се Каси, въпреки че някакво неописуемо силно желание се беше зародило н нея. Трябваше да разбере какво се случваше. Беше прекалено любопитна.
~~

- Е, както виждаш академията е малка за учебно заведение, но огромна за къща – двете момичета бяха застанали в средата на вътрешния двор, който беше заобиколен от две по – малки сгради и една голяма, която бе между тях.  – Както разбра сградата от ляво е столовата, а над нея залата за почивка. Пълна е с видео игри и други глупости.
Каси погледна втория етаж на постройката. Изглеждаше приветливо място, но се чуваха викове, непристойни за човешки същества. Е, това беше лошата страна на видеоигрите. Превръщаше хората в животни.
- Сградата от дясно представлява салонът за физическо. На горният етаж са басейни, а на горния салонът. – Хейли изглеждаше доста задълбочена в работата си на „екскурзовод”.
- Да, утре имам три часа там. Два физическо и един – водна гимнастика! – Каси се учуди. Бе забила поглед листчето с програмата си и се чудеше дали не бе прочела грешно. Що за предмет беше това?
- Да, тук се учат странни неща. Все пак в музиката е нужен изключителен синхрон и тук правят всичко възможно, за да го постигнат, а отделно от това, странните неща привличат повече ученици за лятото – обясни екскурзоводката.
- А, зимата училището работи ли? – Каси наистина не знаеше нищо за академията, защото ако работеше с удоволствие щеше да се премести да си учи тук.
- Да, но има доста по – малко ученици и се набляга повече на общообразователните предмети. Аз примерно уча цяла година тук. – момичето се усмихна.
На Каси не ѝ пукаше особено какво щеше учи ако останеше тук, но противно на очакванията си, сега искаше да бъде част от академията. Нещо я свързваше с нея. Нещо необяснимо. Може би всичко имаше връзка с тайните на училището, които трябваше да бъдат разкрити. Защото то определено криеше много.
- Добре, не се разсейвай. Нека продължим с разходката ни. Тук отпред е сградата за общообразователни предмети. Учителите са готини, така че няма от какво да се притесняваш. Само внимавай с химичката, че има навика да избухва.
- Чудесно, утре имам химия! – Каси прехапа устни.
- Добре, имаме лаборатория по химия. На първия етаж в края на коридора. 10 стая – обясни Хейли. – А всъщност утре какви предмети имаш?
- Първи час – математика, втори – химия, трети и четвърти – физическо, пети – водна гимнастика, шести, седми и осми – цигулка.
- Добре, значи математиката ти е в първи кабинет, а за уроците по цигулка ще ти покажа ателието след малко – Хейли се огледа. – А всъщност свириш ли и на нещо друго?
- Да, на пиано и малко на китара – класическа! – обясни Каси.
- Аха, значи няма да се срещаме често – явно Хейли искаше да прекара повече време с Каси, но защо ли?
- Все още не си знам програмата като хората! – усмихна се момичето.
- Ще я научиш, а сега нека продължим нататък.
Двете момичето минаха през една вратичка на първия етаж на постройката за общообразователни предмети и се оказаха в друго дворче. Беше далеч по – красиво от първото. Имаше засадени дръвчета и градинки с цветя. Фонтанче в средата на дворчето, райграс покриваше тревните площи. Имаше приятни пейчици, на които можеше да спреш да си починеш. Да това дворче бе доста по – приветливо от предишното.
- Така, от ляво и от дясно са ти ателиетата, където се изучават специалните предмети, а от среща са спалните помещение. Момчетата от ляво, момичетата отдясно, но никой не прави проблем да си ходим на гости, когато си пожелаем. Наша воля е.
- Просто прекрасно! – в тези думи се долавяше голяма доза сарказъм.
- Добре,остана още едно място за показване. Там се правят купоните –Хейли се подсмихна, беше доста ужасяваща усмивка.
Отправиха се към сградата, където се намираха спалните помещения, после я заобиколиха и излязоха на някаква полянка, близо до която имаше доста голяма езеро, в което плуваха...лебеди! – Каси се изуми съзирайки птиците.
- Да не би тук и приказките да оживяват? – попита тя.
Хейли не отговори, все пак Каси  не знаеше колко е права.
- Тук се организират най – бесните купони, е накрая все някой бива бутан в езерото.
- Звучи яко! – Каси се усмихна, макар че определено не ѝ звучеше „яко”. Не искаше да свърши удавена в езерото при лебедите. Горките птици. А всъщност на тези купони какво ли ставаше с тях?
- Нищо им няма на лебедите спокойно! – Хейли почти се разкрещя и тогава чак осъзна, че Каси не бе проронила и думичка.
- От къде знаеше, че си мисля за лебедите? – момичето се учуди, дали и Хейли не беше като нея. Дали и в нея нямаше нещо сбъркано. Странни способности? А дали и сега не ѝ четеше мислите?
Не в този момент Хейли не четеше ничии мисли от чиста предпазливост. Не можеше да рискува да бъде разкрита.
- Просто всички си мислят това първо! – да, до някъде бе успяла да се измъкне – Хайде да се качваме към общежитията. Трябва да си разопаковаш багажа.
~~

Хейли и Каси се качваха към стаята си, когато нещо привлече вниманието на новачката. Беше една стена. Рисунката на нея бе някак необикновена.
Самата стена беше разделена на шест сектора, свързани с нещо като кръг, в който бе застанала жена. А самите сектори. Първият представляваше едно дърво, нацъфтяло с най – различни цветове. Беше символ на пролетта. До този сектор имаше друг, в него бе изобразен елементът земя. В сектора под този на пролетта, беше този на лятото, а до него знакът на огъня. После следваше есента и знакът на водата и накрая зимата и знакът на въздуха. Но какво правеше жената в средата. Кръгът бе син, около него в златиста окръжност се изреждаха дванадесетте зодии.
- Каква е връзката? – Каси изгледа Хейли.
- Не знам, тази стена е тук от като дойдох– обяви тя, но по начина на говорене си личеше, че лъже. Това раздразни Каси. Дали някога щеше да разбере всички тези тайни? Какво беше нередното в тези, които ги знаеха.
- Каси, идваш ли? – Хейли даваше зор.
- Да! – момичето се направи, че не му пука, макар че Хейли знаеше истината и всъщност се надяваше Каси да е успяла да разкрие лъжата ѝ. Имаше някакви съмнения за Касандра. Може би и тя бе една от тях.