In love with my mother's best friends son

Глава 5

Стейси
Аз: Не мога да повярвам, че я изгони?!
Алекс: Да не се е държала така.
Аз: Как? И аз на нейно място нямаше да се оставя на Лина.
Алекс: Не започвай и ти.
Аз: Дано не ти проговори никога! Флин? Може ли да я закараме до тях?
Скай: И аз мога.
Алекс: Не!
Аз: Ти нямаш повече никакво право да кажеш нещо! Хайде...

Лайла
Този идиот! Тъпанар!

Скай: Лайла? Изчакай ме!
Аз: Върви си!
Скай: Изчакай.
Аз: За какво? И ти ли ще кажеш нещо?
Скай: Не. Ще те закарам до къщата ти.
Аз: Няма нужда. Искам да си повървя.
Скай: Стига глупости.
Аз: Моля ти се.
Скай: Добре, но ми пиши. Ето ти номерът ми.
Аз: Ок.

След като се отдалечих от него оставих сълзите ми да течат по бузите ми. Беше ми все едно. Първо ме зарязва приятелят ми, а сега и той ми забива нож в гърбът.
Искам си Алексис...тя винаги знае какво да направя, но за жалост спи в момента...
...
Вкъщи веднага в банята и след това в леглото.

На сутринта
Бях с учудващо добро настроение. Днес си помислих да ходя на шопинг сама. Малко за разнообразие.
На барплотът ми беше оставила мама пари с бележка, че са при Лин и ако искам по-късно да мина, ама как ли пък не. Нито пък и на Скай ми се пишеше. Нямам нерви никой да виждам.
Поръчах си такси и шопингът започна.
..
Купих си няколко рокли и токове понеже ми се ходеше много на клуб. Щях да се обадя и на Стейси, ако иска..някак си щях да я вкарам вътре понеже имаше утре рожден ден. Мама ми звънеше.

Разговор
Мама: Ела при Лин.
Аз: Защо?
Мама: Защото само ти липсваш.
Аз: Мхм. Не ми се идва.
Мама: Защо?
Аз: Не знам.
Мама: Щом не знаеш, значи можеш да дойдеш.
Аз: Мамо!
Мама: Чакам те!

Тази жена нарочно го прави. И какво има предвид, че всички са там?

Аз: Дядоооо!
Дядо: ¿Si?
Аз: Ще ме закараш ли до Лин?
Дядо: Защо? Те живеят ни няколко крачки от тук.
Аз: Хм. Добре...както и да е.

Колко мразех да ходя..колко мразех хора... веднага ми се развали настроението...
...
Звъннах няколко пъти на звънеца и кой да ми отвори? Онази от вчера.

??: Какво правиш тук?
Аз: Каквото ги не правиш, а сега направи път!

И я бутнах.

Алекс: Невъзможна си.
Аз: Като теб!
Лин: Миличка! Как си?
Аз: Добре съм, а ти?
Лин: И аз. Какво ще искаш да ядеш?
Аз: Ядох преди малко.
Лин: Една салата?
Аз: Да.
Лин: Това не е ядене.
Татко: Добре че и го каза. Нас не ни слуша.
Габриел: Ужас..и ние имаме дъщеря...
Ема: Искам да стана точно като Лайла!
??: Не ти трябва.

Всички я погледнаха злобно, а Алекс се засмя. Идиот.

Ема: С теб никой не говори!

И сега всички се засмяхме. За годините си много и знае устата. Хаха.

Алекс: Ема!
Ема: Какво? Никой не харесва Лина!
Алекс: Те точно нямаш правото да казваш такива неща, а от теб, Лайла, най-малко очаквах такова нещо..
Аз: Какво?
Алекс: Да си тръгнеш със Скай.
Аз: Не съм. Прибрах се сама...