In love with my mother's best friends son

Глава 20

Лайла
Той ме целуна... и аз му отговорих...
Понеже лежахме неудобно, бях преместена като перце върху него.

Алекс: Ако ти стане в повече ми кажи.
Аз: Добре.

И продължихме. Реших да го подразня малко и започнах на се движа върху него.

Алекс: No me irrites... ( не ме дразни)
Аз: ¿ O que? ( или какво?)
Алекс: Lo sabes muy bien, carinõ. ( много добре знаеш, скъпа.)
Аз: No...Yo no sé. ( Не...не знам)
Алекс: ¿Me estas retando? (Предизвикваш ли ме?)
Аз: Quizás.. (Може би)
Алекс: Тогава ела по-близо.

Бяхме много близо един до друг или по-скоро аз бях върху него. Исках ли го? Може би. Щях ли да съжалявам? Не мисля.
Докато се целувахме, свалих тениската му.

Алекс: Мисля, че за сега трябва да останем до това положение.
Аз: Какво?
Алекс: Не искам да съжаляваш.
Аз: Защо си мислиш това?
Алекс: Личи си ти, че си в мислите си.
Аз: Няма ми нищо...
Алекс: Знам, че ти има.

И ме целуна отново. Задълбочих ме я отново. Ръцете му минаха от кръстът ми към дупето ми, което той започна да мачка. След като Алекс стисна по-силно излезе стон от устата ми и така можеше да вкара езикът си, който се опитвах през цялото време да отблъсна, за да спечеля. Усетих как леко се усмихна под целувката. Чувствах се от дълго време възбудена. При Крис я имах също, но не толкова колкото при Алекс. Как ли щеше да бъде с него?

Алекс: Hermosa..
Аз: Si?
Алекс: Не искам да загубя самоконтролът си..
Аз: Алекс..знаеш, че нямам против.
Алекс: Но аз имам.
Аз: Да..
Алекс: Какво да?
Аз: Искам да пробваме една връзка..
Алекс: Сериозно?
Аз: Да.

И ме целуна отново, но по-страстно от преди това.

Алекс: Стана късно утре е училище..
Аз: Не разбра ли? Господин Алваро е паднал по стълбите и няма да е там, така че спортът отпада и Рийд също я няма. Това означава, че нямаме училище, hermano.
Алекс: Окей. А дядо ти?
Аз: Ще му кажа, че ще остана тук.
Алекс: Искаш ли?
Аз: Иначе нямаше да го кажа.

Съобщение
Аз: Ще остана при Лопез утре нямам училище. Обичам те!😘
Дядо: Добре. Внимавай и утре да си си вкъщи ще имаме гости.
Аз: Ок. Лека нощ.

Аз: Така се решават проблемите.
Алекс: Точно така, хахаха.
Аз: Та..до къде стигнахме.
Алекс: Лайла..
Аз: Стига де!
Алекс: Току що тръгнахме и се караме. Чудовище.
Аз: Ей! Не ме обиждай веднага.
Алекс: Не съм.
Аз: Si! Ще кажа на майка ти!
Алекс: Не го прави.
Аз: Имаш 3 секунди.
Алекс: За какво?
Аз: 1...2..
Алекс: Добре, добре извинявай.
Аз:3... Линннн!
Лин: Какво стана? Всички живи ли са?
Аз: Да. Спокойно. Алекс ме нарече чудовище.
Лин: Алекс е единственото чудовище тук.
Аз: Знам.. може ли да остана днес тук?
Лин: Разбира се. Ще може ли да погледаш Ема докато сме на среща с Габриел днес тя е на басейнът?
Аз: Добре.
Лин: Мерси много.
Алекс: Нарочно го направи.. мислих, че днес ще сме си сами.
Аз: Грешка. Сега ще ти си го върна...