Какво е да си влюбен цял живот в синът на най-добрата приятелка на майка ти, но да не ви е разрешено да сте заедно?
Лайла е вече на 18 години когато среща момчето, което е харесвала откакто се помни.
Той? Той е бадбой. Момиче след момиче.
Дали Лайл...
Лайла Прибрах се набързо вкъщи, за да си взима нужните неща и тръгнах право към Лопез.
Ема: Нямам нужда от детегледачка! Лин: Добре ще е някой да те наглежда, а и ти харесваш Лайла, както и брат ти. Ема: Той мисля че най-много. Алекс: Ема!
Понеже не бях влезнала при тях в кухнята, подслушвах малко.
Ема: Какво? Така си е. А и всички знаем, че я харесваш. Погледите ти, как я защитаваш в училище, как говориш за нея. Чудно ми е как още не сте заедно. Алекс: Не се бъркай в животът ми. Габриел: Това вярно ли е Алекс? Алекс: Да. И? Габриел: Говорили сме по тази тема.. Алекс: Вашето мнение не ме интересува! Да, приятели сте с Родригез, но не означава, че не може да сме заедно. Габриел: А като се разделите? Какво става? Алекс: Мисля, че сте на възраст и ще си се разбирате много добре. Лин: Габриел..остави ги. Габриел: Хм. Да тръгваме.
И точно преди той да отвори вратата, аз я отворих така че да прилича все едно току що съм влезнала.
Аз: Хей! Габриел: Здравей. Ние ще тръгваме. Ако има нещо ни имаш номерът. Аз: Добре. Ема: Лайла? Ще ходим ли към басейнът? Аз: Изчакай една секунда да си оставя раницата отгоре. Алекс: Ще ида да взема хавлия и за теб. Аз: Мерси.
Понеже знаех, че ще спя при Алекс си оставих при него нещата и писах на бързо на Але, че утре нямам училище.
Ема: Идваш ли? Аз: Даа.
Не че щеше да ме види някой, но си облякох червеният бански.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Беше един от любимите ми и знаех, че така дразня Алекс.
Алекс: Това няма да го обличаш никога повече освен тук. Аз: Ще си помисля. Алекс: Знаеш, че няма да е така. Ема: Лол! Искам следващият път ти да ми избираш нещата. Алекс: Няма как да стане. Едната мога да опазя, но за две нямам нерви. Аз: Ще идем скоро на пазар. Кога..? Ема: Утре. Аз: Добре. Алекс: Какво утре? Аз: Нищо интересно.
И влезнах бавно във водата. Беше приятна, топла като слънцето въпреки, че навън беше вече леко хладно.
Алекс: Утре ще съм при Скай. Аз: И какво ще правиш при него? Алекс: Ще играем. Аз: Сами? Алекс: Да. Кой друг да е там? Аз: Ами не знам, някое момиче. Алекс: Знаеш, че и двамата искаме само теб. Аз: Затова ли се карате толкова? Алекс: Да, но сега си само моя, hermosa. Ема: Какво? Заедно ли сте? Аз: Мхм. Ема: Yes! Стейси ми дължи 10$. Аз: Какво? Ема: Бяхме се хванали на малък бас, но не е важен. Аз: Разказнай.
И тя показа се едно си заключва устата.
Аз: Всички сте срещу мен! Ема: Аз бях за теб, но това е друга тема. Аз: Та какво ще правиме? Алекс: Това!
И влезна като бомба във водата.
Аз: Алекс! Косата ми! Алекс: Ще се изкъпеш, mi corazón. Аз: Но не исках да си мокра косата.. много си лош.
Алекс дойде по-близо и ме прегърна. Изведнъж от някъде се светна светкавица.
Ема: За спомен. Пращам ви я. Алекс: Ема.. чакам само да си имаш гадже и тогава ще видиш..
Ема само стоеше с широко отворени очи. Понеже и двете знаехме какво има предвид и че той не знае, че тя ще излиза с някой...
Аз: Мисля, че е време малко да по излезем. Ема: И аз така. Алекс: Какво криете? Двете: Нищо! Алекс: Казвайте! Аз: Няма нищо.
И се затичахме навътре, но понеже си познавах късметът се подхлъзнах и точно щях за 1000 път да се запозная с подът, но това не се случи.
Алекс: Хванах те. Аз: Моят рицар на бял кон е тук да ме спаси от студеният под. Алекс: Хаха. Винаги.
