Глава 30

85 3 1
                                    

Але
Не бях скачал от години така. Със сигурност ми е счупена ръката понеже ме боли, както и ребрата ми. Дано Лайла да е добре.

Огледах се и както си мислихме, бивахме последвани, но тези идиоти си тръгнаха без да се осигурят, че сме мъртви. Глупаци.

Тръгнах до колкото можех към склада. Не бива да ги оставям сами. Господин Родригез ще бъде много..ама много ядосан.

Стигнал до склада се огледах отново, но не изглеждаше така сякаш има някой.

Аз: Къде е тя?!
Алекс: Господи жив си!
Аз: Казах ти, че ще успея. А сега къде е тя?
Алекс: Доктора изважда куршума, но каза, че е загубила много кръв. Трябва да помислим как ще продължи всичко и другата сестра ще е всеки момент тук, за да те прегледа.
Аз: Няма смисъл, няма ми нищо.
Алекс: Напротив! Ще успееш ли сам да се преоблечеш?
Аз: Разбира се.
Алекс: Ето ти няколко неща, които бяха тук дано да ти станат.

Понеже не обичах да си оставям нещата като другите тук, трябваше да нося някакъв анцуг на Алекс и тениска на г-дин Родригез. Ужас. Изглеждах като...ами Алекс.

Аз: Дано никой не ме види така...излагация!
Алекс: Ей! Няма им нищо на нещата!
Сестрата: Здравейте..ще може ли да ви прегледам?
Аз: Да.

...
Направихме рентгенова снимка и както предположих счупена ръка, натъртени ребра и леко сътресение. Даде ми нещо за болката и ми опакова ръката, но за мое щастие не и в гипс. За Лайла още нищо не знаехме...пък родителите и също не дойдоха. Понеже нямаме телефони, ни е малко трудно...защо трябваше всичко да става сега?

Родригез решиха да перът отново пари, но попаднаха явно на някакъв мафиот и затова в момента става всичко...

Алекс: Аз съм виновен...
Аз: Няма как да си ти. Трябваше повече да внимаваме.
Алекс: Дано да оживее... ако не умре...искам да се преместим някъде другаде в Испания. Някъде към Рим, но като я познавам ще иска да завърши първо, но враговете на фамилията и не трябва да знаят нищо..
Аз: Ще ви помогна. Поне за 1-2 години може да се махнете от тук.
Алекс: Мерси...и съжалявам за предишните години...
Аз: Няма нищо. Знам как е да харесваш същото момиче.
Алекс: Аз...я обичам..
Аз: Сигурен ли си?
Алекс: Да.
Аз: Тогава не я напускай никога...

In love with my mother's best friends son Tahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon