Глава 32

79 2 1
                                    

Але
Отвори се вратата и там стоеше....

Стейси?

Аз: Какво правиш тук?
Стейси: Това е за вас.

И ми подаде телефон.

Аз: За какво?
Стейси: Родригез. Сега се махам преди да са ме видяли.
Аз: Ок. Алекс? Чисто е!
Алекс: От кога е в играта?
Аз: Стейси? Не знам, но ще разберем.

Стейси ми беше дала една карта и телефон.
Като включих телефонът, видях, че има само един номер.

Разговор
Аз: Кой е?
??: Родригез.
Аз: От къде да съм сигурен?
??: Защото Ела е при мен.
Аз: Хм. Дайте ми я!
Мама: Аз съм. Господин Родригез се скри в нас.
Аз: Не! Все още бива преследван.
Мама: Хил е тук. Спокойно.
Аз: Дай ми Родригез. Какво има?
(Дядото на Лайла е Родригез)
Родригез: Добре ли е? Чух, че са я престарали.
Аз: Да. Добре е. Събуди се. Искаме да я изкараме от Испания когато нещата се укротят.
Родригез: И ние мислим така, но Хил ще бъде с тях.
Аз: От къде знаеш, че няма и аз да съм с тях.
Родригез: Защото знам, че те е грижа за нея, а ако ти си с нея ще е още в опасност.
Аз: Добре. От къде да съм сигурен, че Хил не е намислил нещо?
Родригез: За това вече съм се погрижил. Сега..заключи навсякъде слада и изсмучете лампите докато сте при книгите и след това знаеш какво да правиш. Сега ще затварям.
Аз: Добре.

...
Аз: Докторе? Може ли вече да я движим?
Доктора: Да, но ще ви дам стерилна игла и конец, ако се скъса някой шев.
Аз: Добре.
Доктора: И няколко лепенки и десифектант. Важно е да бъде всеки ден почиствана раната.
Аз: Ще бъде. Благодаря ви!
Доктора: За мен беше чест.

Заключих склада и започнах да гася лампите. Когато се осигурих, че никой не ме следва влезнах в скритата стая. В нея имаше врата, която водеше в подземен изход към една къща на около 10 км от тук в града. Понеже е на името на една братовчедка да Родригез, никой не знаеше за нея.

Аз: Готови ли сте?
Лайла: Къде отиваме?
Аз: Ще видиш. Седни в количката, за да сме по-бързи.
Лайла: Глупак. Аз да не съм инвалид?
Алекс: По-добре да не се изморяваш много...
Лайла: Идиоти.

Но все пак седна в нея.

Алекс: Тръгваме ли?
Аз: Да.

Заключих вратата, който водеше към асансьорът. След това и друга врата и 10 км в тунел...

Лайла
Не мога да кажа, че не ме е страх тук вътре, защото сме само ние 3мата и има само две посоки.

Аз: Дано да изрежем живи.
Алекс: Спокойно. Ще успеем.
Але: Никой не знае за къщата освен ние.
Аз: Ами ако знае някой?
Але: То тогава дядо ти ще се е издал. Тунелът сме го копали аз, дядо ти и баща ти.
Аз: За това ли отсъствахте понякога толкова дълго?
Але: Мхм. Та сега. Пий вода и хапчето.

Подаде ми малко шише с вода и болкоуспокоително.

Аз: Ако се изморите казвайте.
Алекс: Аз не съм изморен.
Але: И аз.

In love with my mother's best friends son Where stories live. Discover now