Глава 17

128 5 1
                                    

Лайла
С Ела щяхме да направиме ребърца в сладък сос на фурна и салата.

Ела: Сегам...взимаш медът и сусамът и малко лимон. Разбъркай го и го сложи върху ребърцата. Аз ще го сложа във фурната.
Аз: Добре.

И отзад нещо светна. Беше Але и направи снимка.

Аз: Поне като снимаш си изгаси светлината.
Але: Не може всичко да е перфектно. Хаха.
Ела: Але..помогни ми за салатата.
Але: Защо аз? Имам работа.
Ела: И каква?
Але: Шефът ми даде.
Аз: И каква ти даде?
Але: Нищо интересно. Ще се върна до 30 минути.
Ела: Ок. Ако искаш, Лайла, легни си докато всичко стане.
Аз: Добре. Къде?
Але: В моята стая. Сменихме днес чершафите така че не се притеснявай.
Аз: Така и така нямаше да ми пречи. А къде е стаята ти?
Але: Не запомни ли?
Аз: Може би не...може би да...
Ела: Покажи и я отново.

И го удари леко зад врътът.

Але: За какво беше това?
Ела: За това, че не разбираш от намеци.

Попринцип не съм правила намек, просто наистина забравих...но това си беше смешно

Але: Мхм. Хайде.
Аз: Хахаха.
Але: Не се смей.
Аз: Мммм...неее.
Але: Да не стане като вчера.
Аз: Да не си посмял!
Але: Ще си помисля за по-късно.
Аз: Не!
Але: Та, тук е стаята ми.
Аз: Мерси. А сега искам прегръдка!

От къде това дойде и аз не знам, но ми липсва гушкането с някой. Не исках да играя с на никой чувствата, но знам, че в момента играя с моите, което не беше много добре.

Але: Тогава ела.

И му се нахвърлих. Меришеше невероятно. Защо ми беше толкова трудно...харесвах Алекс да, но имах и нещо към Але, който е много по-голям от мен...ах, и двете са ндп-та на мама..още по-зле. Това ми напомня, че те изобщо не са ми звъняли, а и трябва да посетя скоро Лин понеже да не се притеснява.

Але: Лайла..
Аз: Хм?
Але: Трябва да тръгвам.
Аз: Още малко. Моля.
Але: Добре.

Може би ми липсва съвсем малко Крис или поне това, което беше между нас преди да започнем да се караме толкова много. Прекарвахме цял ден заедно, както и в училище докато беше там. Бяхме насам-натам. Никой нямаше нищо против или срещу нас. Не знам какво се случи..дали наистина беше моя вината или той просто си имаше нова... може би скоро ще разбера от Алексис или от инстаграм.

Але: Лайла..плачеш ли?
Аз: Не.

И избърсах явно току що падналата сълза.

Але: Не ме лъжи.
Аз: Добре. Може би съм изпуснала една сълза.
Але: Какво има?
Аз: Спомних си за бившето ми гадже и моментите ми с него, но и за това, че скъса с мен.
Але: Хм..не мога да разбера как може някой да скъса с момиче като теб. Толкова мила, забавна, но най-вече красива дори и без целите гримове и тем подобни.
Аз: Благодаря ти наистина за всичко.
Але: Няма защо. Винаги ще съм до теб. Сега поспи малко.
Аз: Добре..събуди ме като си отново тук.
Але: Добре.

И ме остави върху леглото му.

Але: И да спиш добре.
Аз: Мерси.

И явно съм заспала на моментът от умора.
...

Але: princesa...върнах се.
Аз: Колко време е минало? Не съм пропуснала нищо нали?
Але: Не се безпокой. Минали са само 2 часа и всичко е готово. Ако си готова може да слезнем на долу.
Аз: Само да мина през тоалетната.

Влезнах вътре и като се видях в огледалото припаднах. Косата ми беше навсякъде бухнала пък той ме нарича принцеса...по скоро бях жабата в тази приказка. Пооправих я и излезнах.

Аз: По-скоро изглеждах на жаба отколкото на принцеса.
Але: Не е вярно. Винаги си красива.
Аз: Не ми се спори. Да слизаме! Кога се преоблече?
Але: Докато беше в банята.
Аз: Ама че си бърз...

In love with my mother's best friends son Where stories live. Discover now