Chapter 25

182 10 6
                                    

Ерик ме остави в апартамента на Гидиън преди няколко часа, а аз не бях мърдала оттогава. Прибрах се, изпуших няколко свити цигари, пресуших две бутилки и половина уиски и легнах на леглото. Оттогава съзерцавах тавана и се чудех защо се чувствах толкова добре в компанията на Ерик.

Беше странно.

Беше странно как една негова усмивка ме караше да забравя за всичките си тревоги. Забравях за света и единственото което имаше значение, беше мъжът пред мен. Исках да прекарвам време с него и това бе причината да стоим четири часа на онзи хълм в колата му.

С него се чувствах безгрижна и изпълнена с енергия. Точно както наркотиците ме караха да се чувствам. Ароматът от парфюма му изпълваше ноздрите ми, а думите и лицето му вършеха работата на дрогата.

Докато караше насам, се хванах да мисля за това какво би станало, ако онази вечер не си бях тръгнала. До известна степен се питах и дали все още мислеше за мен по същия начин. Вярно от тогава не бе изминало много време, но знаех ли?

-Прибрах се! - викна Гидиън от вратата.

Мамка му, Гидиън! Е сега вече изпитвах вина. Мислех за трети човек при положение, че бях в прекрасна връзка. Трябваше да плача на врата на Гидиън и той да ме успокоява, вместо да се разтапям в ръцете на Ерик. Красивите му и здрави ръце, с които той бе обгърнал тялото ми, когато ме прегърна защитнически...

-Какво правиш? - звучеше учудено, докато се надвесваше над мен.

-Нищо – отговорих, докато продължавах да се взирам в тавана, а думите излизаха от устата ми леко завалено.

Явно уискито все още беше в организма ми и опиянителното му свойство се бе закотвило в мен. Вярно сигурно и наркотиците имаха някакъв принос, но не това беше важното в момента.

Честно казано сега не бях в настроение за каквито и да е игрички. Кариерата ми заминаваше по дяволите, така че последното което ми се правеше, беше секс.

-Пак ли си имала лош ден? И днес ли си целувала онзи или направо го изчука?

-Не съм се чукала с никой за твое сведение - отговорих му вече леко раздразнена. -Дали са огромен проект на опонента ми, а не на мен. - оплаках се, а той просто мигаше известно време.

-Ами значи другият е бил по-добър - изговори бавно и спокойно все едно казваше, че млякото в хладилника е свършило.

Каза го така все едно загубата ми нямаше никаква стойност за него. Убедена бях, че разочарованието ми си личеше отдалеч и фактът, че не го зачете, проби огнена дупка в бездруго сломеното ми сърце.

Не му пукаше за чувствата ми...

Ето това...това вече ме накара да го погледна зверски. Бързо го избутах от себе си и застанах в седнало положение.

-Моля? Само това ли ще кажеш? - попитах го, невярваща на ушите си.

Предполагаше се, че Гидиън трябваше да е човекът, който би ме подкрепил в такъв момент. Както Ерик направи. Макар и да знаеше че причината бях аз, той все пак застана на моя страна.

-Наистина ли ще кажеш само това, когато ти съобщавам че с кариерата ми е свършено? - седеше и ме гледаше с недоумение.

Ококорих се от изненада и се изсмях саркастично. Изправих се на краката си, все още леко нестабилна, а той се извъртя за да ме проследи с поглед. Бях ядосана, наистина ядосана.

Не си обяснявах как може да приема с такава лекота ужасна новина за кариерата на приятелката си. Би трябвало да се ядосваме заедно или да ме успокои, или....или не знам. Всичко друго но не и да ме обвинява.

-Какво друго искаш да ти кажа, сладкишче? Имала си задача, прецакала си нещата и това е резултата. Със сигурност не е нещо, което не си очаквала - вдигна невинно рамене, а аз скъсих разстоянието помежду ни светкавично.

Подсмихна се задоволено, най-вероятно мислейки си че ще го целуна и ще загърбя това просто ей така. Страшно много се лъжеше обаче. Плеснах му една плесница през лицето, а звукът отекна в ушите ми като звън на камбана. Ако бяхме в някоя анимация, сигурно дим щеше да излиза през ушите и носа ми.

Дишах учестено, а той не помръдна за няколко секунди. След това обаче се изправи със скоростта на светлината и застана на милиметри от лицето ми.

-Ти току-що зашлеви ли ме? – кимнах, без да съжалявам за постъпката си.

-Да, точно това направих.

-Сладкишче, ти знаеш ли какво направи току-що? - отново кимнах. -Значи си наясно, че ще има последствия. - равнодушният му тон ме изнервяше още повече.

Просто не го разбирах. Бях в пълното си право да му ударя този шамар, а той се правеше на жертва. Исках поне веднъж да му покажа, че в тази връзка и двамата трябваше да сме равни.

-Щом ти имаш правото да ме удряш, когато ти кипне, значи и аз мога да го направя - добре де, алкохолната искреност може би ми играеше лоша шега в момента, но нямаше да имам друг шанс да кажа всичко това.

-Ти за коя се взе?- в гласа му вече започваше да се долавя гняв, а очите му искряха, пълни с бяс. - Как изведнъж запали толкова, а?

-Как съм запалила ли?- изсмях се горчиво, а после го погледнах сериозно в очите. - Очаквах поне малко състрадание от твоя страна. Да застанеш на моя страна, както Ерик направи. - заявих твърдо, а юмрукът му, забит в челюстта ми, не се забави и секунда.

Главата ми се обърна на ляво и останах така за известно време. Поради леката ми замаяност ми отне малко повече време да се свестя. Всичко пред погледа ми се въртеше, а думите в устата ми напираха да бъдат пуснати на свобода.

Знаех обаче, че, ако сега си отворех устата, щях да унищожа цялата тази връзка. Всъщност тя май натам отиваше, или поне пияният ми мозък така мислеше.

-Кога, мамка му, ще спреш да споменаваш това копеле?- повиши тон, а аз вече отказвах да мълча. Беше ми омръзнало да го оставям в контрол над нещата. Макар и преди секунди да исках да си затварям устата.

-Той поне изглежда загрижен не само за секса с мен - изкрещях насреща му, а той ме блъсна в стената зад нас.

Гърбът ми се изви при сблъсъка, главата ми се удари в масивната стена, а очите ми се затвориха. Ударът в главата тотално размести мислите ми, отправяйки ги единствено към последния човек, за когото трябваше да мисля в момента. За Ерик.

Той наистина беше направил повече за мен отколкото Гидиън. Изслушваше ме и ми бе помагал безброй пъти. Да не говорим за пухкавите му устни, които със сигурност имаха по-добра текстура от напуканите устни на Гидиън.

Или за живеца в очите му, който се появяваше веднага щом ме зърнеше, за разлика от примижените очи на приятеля ми. Радостта в гласа му в сравнение с отегчението в този на Гидиън...

Боже, не можех да повярвам, че наистина ги сравнявах. Явно бях по-пияна, отколкото предполагах.

Отворих устата си, за да му кажа какво мисля,  но преди да имам тази възможност, той разби грубо устните си в моите. Целувката бе всичко друго, но не и нежна, пълна с любов или извинение. Не, тя беше зверска, лишена от каквато и да е деликатност, изпълнена с отрова.

-Сега ме слушай много внимателно, защото няма да повтарям - жлъчта в гласа му ме отвращаваше повече от всичко. - Ще те изчукам така, че да избия името му от малката ти главица, разбра ли ме? – кимнах, докато очите ми се замъгляваха от сълзите ми.

За пръв път откакто се пренесох тук, се замислих за думите на сестра си. Думи, за които тогава ѝ се ядосах. Думи, които сега обмислях обстойно.

И приемах...може би

може би

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
The night we meetWhere stories live. Discover now