The night we meet

Chapter 32

Болеше ме да гледам как същността ѝ изчезва, но преди три месеца тя направи своя избор. Мразех се за начина, по който се случи. Мразех се за това, че не успях да ѝ покажа какво може да има с мен.

Естествено сърцето ми все още нe се бе отказало от нея. Не мисля, че някога щеше да се откаже. Тя бе една голяма бъркотия от красота, хаос, страст и изящество. Можеше да видиш всичко в очите ѝ...ако я познаваш достатъчно добре.

Не че познавах всяка нейна страна, но я разчитах като отворена книга. Онази вечер, когато ѝ казах, че я обичам, не излъгах. Ким се бе настанила бурно в сърцето ми и нямаше намерение да го напуска.

А и аз нямаше да ѝ позволя да го напусне.

Всеки ден щом прекрачех прага на офиса, очите ми търсеха нея. Ако тя бе там, зад бюрото си, улисана в работата на лаптопа пред нея, я карах да работи в офиса ми. Исках да е колкото се може по-близо, но в същото време тя беше толкова далеч.

Стоеше срещу бюрото ми, но не обелваше и дума. Държеше се така все едно ме нямаше. Избягваше ме. Най-вече когато Гидиън за пореден път бе вдигнал ръка над нея.

Първия месец идваше поне два пъти в седмицата. Всеки път имаше по някоя нова следа от онзи нещастник. И аз го виждах. Тя знаеше това и поради тази причина странеше от мен.

После започна да се появява още по-рядко. А щом дойдеше, имах чувството, че пред мен стоеше призрак. Беше изгубила себе си до неузнаваемост.

Точно както майка ми...

Лицето ѝ бе бледо, което пък изпъкваше още повече от следите от шамари по бузата ѝ. Вече изцяло се губеше в дрехите си, не можеше да остане съсредоточена върху едно нещо повече от десет минути и често се отнасяше някъде.

Затова я исках в офиса си. Исках да следя приема ѝ на веществото виновник, но тя не се задържаше по цял ден в офиса. Оставяше за няколко часа, а после просто си тръгваше и не се появяваше с дни или седмици.

Не исках да стоя безучастен вече. Трябваше да направя нещо, особено след днес. Точно два часа беше тук, а изглеждаше полудяла. На няколко пъти почти припадна, а накрая телефонът ѝ звънна и тя като чели се изпари.

Трябваше да направя нещо и то веднага. Пределно ясно ми беше станало, че мен нямаше да послуша, каквото и да ѝ кажех, но сестра си можеше и да чуе.

С малка надежда набрах номера на Скот и зачаках, докато вдигне. За щастие не се забави.

-Здрасти приятел, как си?- можех да чуя усмивката в гласа му, но на мен далеч не ми беше да усмивки.

-Сидни у вас ли е? Трябва да говоря с нея - от другата страна на линията последва кратко мълчание.

-Би трябвало да си е вкъщи. Станало ли е нещо? - притеснението му си бе напълно намясто, но аз се засмях и побързах да го успокоя.

-Спокойно. Ще говорим за Ким - въздъхнах уморено.

-Ти...много се интересуваш от Ким. Да не би...-предчувствах, че се хилеше идиотски, а това ме накара да се разсмея искрено.

-Трябва да затварям. Обади се на Сидни, за да не се изненада, когато цъфна на вратата - прекъснах връзката и набързо събрах нещата си.

Облякох палтото си и слязох в гаража. Знаех къде живеят, понеже със Скот доста често се събирахме да гледаме мач, а и бях взел Ким от там, когато заминавахме за Лондон.

Как исках да се върнем там. Само двамата, без Гидиън, който да се пречка в плановете ми и да съсипва Кимбърли. Помнех искрената ѝ усмивка тогава, както и целувката ни. Боже, тогава тя ме целуна за пръв път. Как да го забравя?

Точно защото не можех да я забравя, щях да направя всичко, за да я спася от тъмната дупка, в която Гидиън я бе завлякъл.

Около двайсет минути по-късно звъннах на вратата им. Сидни ми отваря с усмивка почти веднага.

-Здрасти! Да не би да излизаше някъде? – питам, поглеждайки ботите на краката ѝ.

-Не, всъщност точно се прибрах. Отскочих до магазина надолу по улицата. На бебчо му се доядоха ягоди - засмя се, докато погалваше заобления си корем, а аз се усмихнах топло.

Нямах представа в кой месец бе Сидни, но си личеше че щеше да бъде добра майка. Бременността ѝ отиваше. Лицето ѝ беше озарено от щастие, докато детето в утробата ѝ растеше.

Скот беше късметлия.

-Влез, влез - направи ми път да вляза и се отправихме към кухнята.

Тя изми ягодите от пластмасовата тарелка и ги сложи в купичка на плота, където седяхме. Подкани ме да си взема, но аз отказах.

-Ще карам по същество. Трябва да направим нещо с Ким. Боли ме да я гледам в това състояние, когато благоволи да се яви на работа - направих кратка пауза, в която обмислих следващите си думи. -Знам, че двете сте скарани, но има по-голяма вероятност да послуша теб.

Сидни въздъхна и тъгата, която се настани в очите ѝ, не ми убягна. Може да звучеше и малко като емоционален шантаж, но бях готов на всичко, за да върна онази Ким, с която се запознах.

Кимбърли, чиито очи грееха, изпълнени с живот, чиято усмивка беше истинска. Ким, която не приличаше на същински призрак.

-Разрових се в интернет и положението ѝ започва да става опасно - продължих аз. -Не знам колко често и какви количества приема, но видимо положението отива към неизбежното. Сякаш това не ѝ стига, ами и побоя, който Гидиън ѝ хвърля...- резкия поглед, който получих от страна на Сидни, ме накара да замлъкна.

-Чакай малко...Гидиън ѝ посяга? - задави се с глътката си въздух, а аз бях объркан.

.Ти не знаеш ли? - тя поклати глава отрицателно. -Боже! Не си я виждала последните седмици, нали? -отново отрицателен отговор. -Изглежда така все едно е била нечия боксова круша. Най-лошото е, че дори го защитава. Всеки път щом повдигна въпроса, тя измисля някое глупаво оправдание за всичките си синини.

Сидни се загледа в една точка, а очите ѝ наподобиха вид на стъкленици заради малките сълзи в тях. Дишаше тежко, стиснала плота с ръцете си. Може би не трябваше да ѝ казвам всичко наведнъж, но ако това щеше да ми помогне да върна Ким в правия път, нямаше да възразявам.

-Ще го убия - процеди през зъби. -Как си позволява да докосва сестра ми? Сигурно я заплашва. - погледна ме право в очите. -Тя е силна и би се справила, ако той не я заплашва. Трябва да говоря с нея и то веднага.- тръгна да става, но после се спря. -Имам по-добра идея. - грабна телефона си и набра някой.

Кимнах насреща ѝ и вече бях сигурен, че първата стъпка беше направена. Трябваше да я спасим, преди изцяло да загуби себе си...

Хей, хеййй. Как сте?
Исках да ви се извиня, че не качвам редовно. Просто нямам много време.
Сега обаче ще се поправя😊