The night we meet

Chapter 30

-Само не ми казвай, че обичаш и да готвиш - заканих се през смях щом прекрачих прага на кухнята.

Която да си призная честно, беше неземна. Татко и Сидни биха я харесали страшно много. В средата на помещението имаше огромен плот, на който се разполагаха мивката и котлоните, а над него висяха тигани и тенджери. Плотовете покрай стените стояха изчистени с още някои кухненски уреди.

Цветовата комбинация се състоеше от трите ми любими цвята, които често използвах. Сиво, черно и златно. Стъклени плъзгащи врати отделяха кухнята от дневната, а Ерик се беше надвесил на един от котлоните с тиган в ръка.

Не си бе направил труда да сложи тениска, но изобщо не се оплаквах. Гледката на перфектно скулптурираното му тяло никак не беше неприятна. Настаних се на един от високите столове пред плота, докато безсрамно прокарвах поглед през голата му гръд.

-Да кажем, че ми е хоби - повдигна рамена невинно, а аз се усмихнах. -Наспа ли се? -  кимнах, когато ми хвърли поглед, който се плъзна по тялото ми.

Бях станала преди около половин час, но се затворих в банята за две дозички и може и да съм се отплеснала малко с времето. Преди да тръгна насам, бях облякла негова риза, която стоеше на канапето в спалнята. Закопчах долните три копчета, но с другите не ми се занимаваше. А и похотливия поглед на Ерик ми казваше, че определено не съм сгрешила.

-Какво правиш?- кимнах към тигана, а той се подсмихна.

-На какво ти прилича, умнице? - замълча за секунда и после сам си отговори. -Палачинки, разбира се.

Облизах устни, а няколко минути по-късно той дойде до мен с две чинии в ръка. Остави ги на плота и се обърна към мен. Погледа му се местеше от устните на очите ми и обратно. Знаех какво иска, така че се наведох малко напред и го целунах. Той хвана брадичката ми и пое целувката в свои ръце.

Не знам дали заради опияняващото действие на доброто ми приятелче наркотика или заради нещо друго, но тази сутрин не изпитвах каквито и да било съмнения в действията си. Исках да го целуна и го целувах. Не мислех много, бях изключила мозъка си напълно.

-Взех си почивен ден - съобщи ми тихичко на милиметър от устните ми.

Нещо в стомаха ми прескочи и се отдръпнах от него, за да го погледна в очите. Усмивката ми за момент беше замръзнала.

-Какво? Защо? - почивен ден без причина беше тема табу в речника ми, макар и напоследък да ми ставаше навик да не се вясвам на работа...

-За да го прекарам с теб - звучеше изненадан, но аз останах без думи.

Гидиън снощи ме бе зарязал заради работата си, а днес Ерик зарязваше работата си заради мен. Вярно двете връзки не можеха да се сравняват понеже бяха напълно различни, но някак си това не беше толкова важен фактор в момента.

Бавно широка усмивка изгрява на лицето ми и се хвърлих на врата му, за да го прегърна. Той се засмя, но също обви ръце около мен. Секунди по-късно седна на стола, с мен в скута си.

-Защо се изненада така?- повдигнах рамене, понеже нямах намерение да му обяснявам разликата между него и Гидиън.

Ръката му се плъзна по лицето ми, проследи линията на шията ми и се спря на рамото ми. Пръста му изрисува синината, която се кипреше върху кожата ми, а усмивката му изчезна заменена от почти права линия.

Едва сега си дадох сметка, че снощи беше видял всичко. И под всичко имах предвид не само тялото ми. Видял беше и абсолютно всяка една следа, която Гидиън бе оставил по мен. Беше видял червеникави отпечатъци от дланите му, сини останки от пръстите му, синьо лилавия участък от дясната страна на ребрата ми от юмрука му.

Беше видял и сега нямаше да ми повярва, ако пак му кажех, че са от секс игрички...

-Може ли...да ми кажеш истината?- очите му изписваха молбата, която се четеше и в гласа му.

Ясно беше, че вече нямаше да приеме извинението за грубия секс като произход на белезите. Как обаче да му кажа, че бяха умишлено нанесени от Гидиън? Е, не чак умишлено...по-скоро в изблик на гняв.

-Дори и да ти кажа, няма да разбереш - щеше да се пита защо още съм с него. Сигурна бях.

Ерик нямаше как да разбере връзката ми с Гидиън. Аз самата понякога не я разбирах какво остава за външен човек. Знаех обаче, че той ме обичаше и аз него също. А мисля, че това бе най-важното.

-Кажи ми...може и да разбера - повдигна рамене и погали рамото ми нежно.

-Просто понякога правя или казвам нещо грешно и той се изнервя. Удря ме случайно, заслепен от гнева си, но...

Сега като го изрекох на глас, май наистина беше грешно, но пък ме обичаше. Показваше го по малко странен начин, но той просто си беше такъв. Хората са различни, съответно и реакциите им.

Всичко беше наред, докато все още се обичахме.

Погледнах Ерик в очите, а моите се разшириха от внезапното откритие, което направих. Ситуацията с Гидиън си беше наред, но това тук не беше. Не беше правилно приятелят ми да заминава по работа, а аз веднага да скачам в леглото на друг.

Ето това вече бе грешно.

Скочих от скута му и направих три крачки назад. Той изглеждаше не по-малко изненадан, отколкото предполагах.

-Това не е правилно - съобщих му, докато сочех помежду ни. -Май беше грешка, че дойдох. - обърнах се, за да се кача горе да събера дрехите си и да си тръгна.

-Ей, ей чакай малко - хвана лакътя ми и отново застана пред мен. -Нищо от това, което правим не е грешно. А и дори да е, снощи сърцето ти те доведе тук. Това само по себе си говори, че и двамата сме го искали. - бавно ме целуна по челото, а аз затворих очи и се отпуснах на него.

Сърцето ми биеше бързо, а устните ми внезапно пресъхнаха. Облизах ги, докато той галеше гърба ми. Имаше нещо страшно естествено в начина, по който го правеше, а това ме плашеше.

-Аз не съжалявам, не би трябвало и ти да го правиш - хвана брадичката ми и вдигна главата ми, за да види лицето ми.

Сърцето ми пропусна удар, а стомахът ми се сви. Тръпнех от очакване какво ще каже или ще направи сега. Не чаках дълго, понеже той наведе глава и сля устните ни.

Целувката беше различна от останалите. Беше нежна, изящна и почти бях сигурна, че искаше да ми каже нещо. Убедена бях, но устата му ме опияняваше до такава степен, че губех контрол над мозъка си. Действията ми получаваха позволение за осъществяване от сърцето, което не знам до колко беше добра идея.

Ако все още бях с разума си, сега трябваше да се отдръпна от него и да си тръгна. Да се прибера и да се обадя на Гидиън. Трябваше, но целувката му беше толкова сладка, че нямаше как да не я задълбоча.

Обвих ръце около врата му, а после и краката около кръста му. Знаех, че трябва да изпитвам вина, но просто не се чувствах така.

В Ерик нямаше и капка колебание. Здравите му ръце обхванаха дупето ми и усетих как се раздвижи. Вървеше, но не знаех къде отива. Не и докато не ме остави да легна на дивана. Надвеси се над мен и отново се зае с устата ми.

Целувките му бяха всичко, за което някога бях мечтала. Сладникави в един момент, а в следващия груби, показващи доминантната му страна.

Бавно разкопча трите копчета на ризата и я разтвори, за да открие тялото ми.

Целувките му не попадаха само върху устата ми. Бавно се пренесоха към рамото ми, същото рамо, което беше докоснал преди малко.

Целуна всяка една следа по тялото ми. Поставяше нежно своите ръце отгоре, целуваше, милваше и пак докосваше. Беше самото превъплъщение на нежността и започвах да се чудя как имаше толкова търпение. После обаче разбрах какво се опитваше да направи.

Искаше да заличи отпечатъците на Гидиън и на тяхно място да остави своите.