Ако бях там

1.| Нюанси и форми

----------- ◦• ✿ •◦ -----------

--- АЗ СЪМ ---

ВЕЧЕРТА Е СИНЯ. Не, не като онова пастелно, небесносиньо, което те кара да мечтаеш за безгранична свобода и ефирна нежност. Нито пък като онова наситено турскосиньо, което облива съзнанието ти, когато имаш чувството, че си способен да се изправиш пред света, да изкрещиш с пълно гърло "Аз съм господарка на живота си! Аз мога да направя всичко!" и да се гмурнеш в непознатото море от предизвикателства, изследвайки дълбочините на своите собствени граници.

Вечерта е синя като онова грозно, бледосиньо, доближаващо се почти до сиво. То е скучно и безразлично, изцедено от всякакви жизненост и енергия.

През последните седмици всяка моя вечер е оцветена в този нюанс на синьото. Работата ми не ми доставя онова захаросано удоволствие и гъделичкаща удовлетвореност, които ми носеше в началото. И това определено не се дължи на моето отношение към четката - страстта ми към изкуството никога не би могла да изстине, - а по-скоро капризните клиенти, чиито неодобрения на илюстрациите ми, стават все по-бодливи.

Държанието, което показват към мен и моето изкуство, като че ли има за цел да заличи напълно творческата ми личност. Те не съветват, нито пък предлагат идеи, още по-малко пък критикуват работата ми. Те ме хапят и сдъвкват със своите чудовищни, зъбливи пасти. Тези зверове изяждат всяка частица от мен, която показва креативната ми индивидуалност. Сякаш се намират на шведска маса с куп апетитни ястия. Всичко трябва да бъде изпълнено, така както ми е наредено, без отклонения (нищо, че цветовете, които са избрали, не се съчетават добре помежду си - нямам право да ги променям, нито пък да добавям други).

Светът навън също изглежда негостоприемен, безцветен, студен. Всичко има формата на обикновен правоъгълник. Сградите са правоъгълни. Прозорците са правоъгълни. Табелите са правоъгълни. Дори буквите на табелите са правоъгълни!

Возя се в градското метро на път към вкъщи. Претъпкано е. Всеки е готов да извади очите на другия само и само да се добере до някоя тясна правоъгълна седалка във вагона. Лицата на хората са заменени от светещи електронни правоъгълници - само ей там се вижда едно кръгло лице на дете. Контролата едва си проправя път през тълпата, а всички правоъгълни лица изваждат в синхрон от правоъгълните джобове правоъгълните си билети и карти. Стадо от промити правоъгълни мозъци.

Слизам от задушното метро, изкачвам се по стълбите на подлеза и се озовавам на тротоара. Завалял е дъжд - свеж и бодър. Водните капки пречупват светлините от табелите и придават на света съвършено различен вид. Дъждът е спасението ни - спасението на всички хора, в които трепти искрата на изкуството.

Крача смело под дъжда, а розовите ми обувки цопат весело в локвите. Минувачите се крият под чадърите си, страхувайки се капките да не отмият фалшивите им изражения.

Грозният и скучен син цвят на вечерта малко по малко започва да прелива в тъмнолилав - цвета на заслужено спокойствие и постигната хармония.

От дрехите ми капе вода. Стъпките ми оставят следа по стълбището.

Ключовете за дома ми иззвъняват нетърпеливо, когато ги изваждам от раницата. Дрънкат по целия път нагоре към мансардата, известявайки всички останали луксозни апартаменти по етажите, че се връщам в моето убежище.

Няколко стълби ме делят от мансардата - за пореден път сама покорявам върха.

Стряскам се, когато виждам човека, чакащ ме пред вратата. Човекът, който преобърна живота ми цели три пъти.

Каня се да напиша тази кратка история от... януари месец..., но все не намирах необходимото вдъхновение, нито пък подходящите думи, с които да я започна.

Идеята за този разказ е една от най-добрите (да не кажа направо най-добрата), която ми е хрумвала (това прозвуча прекалено самоуверено и егоистично). Началото определено не изглежда особено впечатляващо, но с течение на сюжета се надявам да разберете замисъла и идеята ми и защо толкова много я харесвам.

Значението на заглавието също ще придобие смисъл, когато сглобите цялостната "картина".

Благодаря на всички, които отделиха малко от времето си и се спряха отново на моя история.