Ако бях там

6.| Портретът

Не пропускайте да прочетете предната глава - тя няма конкретно заглавие, но е пълнозначна част от историята.

----------- ◦• ✿ •◦ -----------

--- АЗ БЯХ ---

СКЪСАХА МЕ НА изпита по история на изкуството. За трети път.

Сега обаче не ме заля онова тъмнозелено разочарование като при първия ми провал, нито пък пред очите ми падна виненочервена завеса от яд като при втория. Този път почувствах единствено моментните убождания на досадата и раздразнението, които отшумяха веднага, щом се качих на градския автобус.

Мисълта, че това беше последният ми изпит от тази сесия оцвети следобеда ми в тъмнолилаво - нюанс, който рядко усещах напоследък. Посрещнах го с отворения обятия като дълго чакан, заслужен подарък и го оставих да погълне цялото ми съществото. Почувствах се лека и ефирна като перце, което спокойно плава по повърхността на затихнал зимен водоем.

Положих скицника си в скута ми и почнах да дращя в него всичко, което се осмели да попадне пред творческия ми поглед. Това бе моментът, когато осъзнах колко еднообразно, монотонно, безцветно всъщност бе всичко, който ме заобикаляше. Моментът, който промени начина, по който гледах на света. 

Почнах да виждам правоъгълници навсякъде.

Правоъгълник тук.

Правоъгълник там.

Правоъгълник отляво.

Правоъгълник отдясно.

Задушавах се.

Листът ми бе запълнен от цяла редица правоъгълни правостоящи лица, които бяха прекалено заети да се усмихват на прословутите си правоъгълни електронни устройства, за да забележат другите също толкова незаинтересувани правоъгълни безизразни лица около тях. 

Може би теорията, че Земята е плоска не бе много далеч от истината.

Отметнах страницата от скицника си и почнах нова рисунка. Моливът ми изписваше чертите на мъжа, който седеше на седалката срещу мен. Лицето му бе приело правоъгълната формата на книгата, която държеше, - и то изглеждаше мрачно и равнодушно досущ като на останалите изгубени сред хилядите пиксели пътници.