Ако бях там

5.| Безжизненост

----------- ◦• ✿ •◦ -----------

ДНЕС Е ЕДИН ОТ най-лошите ми дни. Всички колеги стрелят със своите сиви погледи осъдителни стрели към и без това окървавения ми образ, докато работя по последните щрихи на поредната безвкусна илюстрация. Цял ден ме избягват - създали са сапунено мехурче, което те само могат да видят, и безгласно са се съгласили да ме сложат в него против моята воля.

Опитват се да се предпазят от мен - от моите подпухнали, червени очи; от моите тежки, бледи издихания. Мислят си, че съм болна.

Избива ме на смях.

Смешно ми е как всички колективно са решили, че съм болна, без дори да ме попитат как се чувствам, дали ми е зле.

Да, чувствам се зле, но причината далеч не е тази, която всички си мислят, че е. Да, болна съм, но тялото ми не страда от познатата сезонната инфекция, която циркулира навсякъде из въздуха; душата ми е тази, която страда от неизлечимите емоции вътре в мен.

Но на кого му пука?

Чакам с нетърпение часовникът да отброи последните минути на работния ден. Искам да се махна от тук колко се може по-бързо. Не мога да търпя тези ужасяващи погледи и минута повече.

Нямам желание да се прибера, не и толкова скоро. Не искам да се самозатворя, не искам четирите стени на стаята ми да ме притискат, докато не изстискат от мен и последната капка воля за живот.

Избирам да се кача на градския автобус. Преди да пуснат линията на метрото, се прибирах само с автобуса. Намирах пътуването с него за дълго, бавно и досадно. Но сега имам нужда точно от това - да се возя продължително, спокойно и лежерно, - и да оставя мислите си на скучните правоъгълни сгради, покрай които минавам - удоволствие ще им позволя да ги притежават.

Слизам от автобуса, щом стигам до последната му спирка. Започва да вали. Бързам да пресека улицата, за да не изпусна автобуса, който кара в обратната посока. Настанявам се на една от седалките и сякаш за пръв път от много време си поемам истински дъх.

По прозорците се стичат дъждовни капки, а пречупените неонови светлини от сградите приличат на еуфория от цветове.