6 глава

23 1 0
                                    

   Елеонор влезе в Старата библиотека при екипа си. Сара, Ник и Лиза се бяха сдобили с три професионални фотоапарата със светкавици. Изглеждаха толкова странно, че човек би ги сбъркал за прототипи на космически кораби. Освен това бяха направили от черни платнища специални места, подобни на кутии, на които да снимат, за да може образът да излиза максимално ясно. Светкавици присветваха, след това тримата извършваха еднакво механично движение, с което се обръщаха и хвърляха поглед към лаптоп вързан към фотоапарата, за да преценят дали снимката е качествена. След това се връщаха и снимаха следващата страница. Джъстин преглеждаше по- внимателно снимките, които вече беше направил. Неговият фотоапарат почиваше отстрани на масата до него.

  - Знам, знам, за книжен плъх доста късно се появявам в библиотеката- веднага прекъсна Ник, който си беше поел въздух, за да избълва някоя глупост.
  - Щях да питам как се произнася и какво значи това? Прилича на рисунка с химикал в час по математика.
  - Аз защо съм тук?- скръсти ръце Джъстин.
  - Дали вече си готова да ни съобщиш какво намери преди битката?- попита предпазливо Лиза и отпусна тежестта си на другия крак.
  - Череп. Мисля, че намерих къде са преместили един от черепите след нападението на Нором на храма, в който е бил пазен.

  Три глухи тупвания на дъсчения под се чуха, оставени от трите Мандибули на Джъстин, Ник и Лиза. Сара дяволито се усмихна.

  - Нямаш вяра на управлението, нали?
  - Дарил беше споменал, че момчето, което е било вербувано преди години от ГНЦ се е казвал Александър или подобно. Когато казах на Джейк, че Теодор Пале е изгорил книгата, той спомена същото име.
  - Явно го познава- отбеляза Лиза, махна връзката на фотоапарата от врата си, и го постави внимателно в кутията за снимане.
  - Явно всичко е навързано- допълни Ник, правейки абсолютно същото със своя апарат.
  - Вярвам, че както ние имаме шпиони сред Норомбите, така е и обратното. Не ми се поемат все още рискове- довърши Елеонор.
  - Имаш ли вяра на някого?- попита Лиза.
  - Да кажем само на брата на баба ми.
  - И как го откри?- попита Сара.
  - От текста, който четох преди битката и също така...

   Елеонор смъкна от стената картата в рамка между две стъкла на стария континент. Джъстин веднага се притече на помощ и я взе от ръцете 'и. Наследницата намести две книги на малката кръгла старинна масичка и сложиха картака отгоре. Лиза 'и подаде новата карта на континента. Елеонор извади телефона от джоба си, подсвирна, за да привлече вниманието на всички, и включи фенерчето. Сложи го отдолу, за да осветява и двете карти, и намести максимално новата карта, за да съответства на старана.

Елеонор и Кристалният черепWhere stories live. Discover now