Елеонор и Кристалният череп

85 глава 2 част

   Джейк и войниците напуснаха помещението, бягайки към аварийните стълби. Двама отнесоха Вернучи на ръце до болничното отделение. Боб изчака малко, докато тропотът от обувките им утихне, и вдигна единия си клепач. Джейк сериозно можеше с това изпълнение да кандидатства за наградите Оскар. Изправи се, изтупа се и се взря право в черепите. Е, лемурийката беше взела един, така че...

   Елеонор се препъна, отчасти в роклята си, отчасти заради действието на невропаралитика, който все още не беше преминал. Дланите 'и се забиха в ръбовете на стъпалата и на нея 'и се наложи да си вземе секунда почивка. Затвори очи и започна да диша. Сърцето 'и биеше силно в гърдите. "Мога да ти обещая едно, стигне ли се дотам да те заведат при Жирон Вернучи, ще направя всичко, за да ти осигуря протекция! Няма да те оставя в неговите ръце!", "Не знаех, заклевам се!" И ужасът, изписан на лицето му! О, не! Сега не му беше времето за това! Преглътна буцата, която започна да се оформя в гърлото 'и. "Върви!"

  - Ели, можеш ли да продължиш?- попита я Тара, сложила ръка на рамото 'и.

   Наследницата на Атлант кимна и изхлузи високите обувки от краката си. С тях щеше да 'и е в пъти по- лесно. Вдигна полата на роклята, така че да не се препъва, и се устреми нагоре.

   Явно наистина Джейк беше спазил обещанието си. Остави ги да влязат в тайния проход, докато той отклонява вниманието на войниците. Спаси я от Вернучи.

   Джейк Марвън водеше войниците към аварийните стълби. Преминаха през вратата и ето че се озоваха там. Място без камери за наблюдение, обляно в слаба бяла светлина, заради аварийното осветление. Тръгна нагоре, а мъжете вярно го следваха. Извади камата на Черешката, обърна се рязко и сряза гърлото на най- близкия от тях. Моментът на изненадата беше единственото, което имаше в своя полза. Трупът на войника падна в краката му, останалите спряха от изненада. Вдигнаха погледи от тялото към наемника. В очите им се четеше неразбиране и изненада. Всичко последващо се случи толкова бързо! Когато черната завеса, замъгляваща ума му, се вдигна, Джейк Наказателят се озова насред поле от трупове. Дишаше тежко. Ръцете му бяха в кръв. Някои от телата се свличаха надолу по стълбите. Единственото, което направи, беше да извика силно от гняв! Вик, който отекна нагоре и надолу по стълбите. Защото осъзна, че през целия си живот, очевидно, го следваха поредица от лоши решения!