Елеонор и Кристалният череп

85 глава 1 част

   Бягаше напред по коридора, който сега му се струваше като че ли се удължава с всяка крачка. Май наистина се намираше в ш**ан кошмар! От онези реалистичните! Напред, пред масивна дървена врата, ясно виждаше пазача на пост. И страховете му се потвърдиха. Бяха вътре! Усети как нещо стиска гърлото му силно. Само се молеше да не е прекалено късно!

   Пазачът се обърна към тях и им заговори нещо. Усмивката изчезна от лицето му, когато осъзна, че ситуацията е сериозна. Вдигна ръце, за да спре Джейк. Никой не можеше да го спре! Не и сега! Щеше да премаже всички и всичко на пътя си, за да стигне до нея! Без да намаля скоростта си се шмугна под ръката на пазача. Смътно чу, че Боб му каза нещо, за да отклони вниманието на другия мъж, а секунда по- късно стоварва крушето си върху лицето му.

   Джейк натисна бравата и влетя през вратата... право в кошмара си от плът и кръв! Цялата стая на пръв поглед беше потънала в тъмнина. Неговата Черешка беше хваната с окови за ръцете и краката за онази отвратителна маса за мъчения. Не. Тове беше друга маса, с форма на Х. Крайниците 'и бяха хваната за четирите края на масата, а веригите, които ги захващаха бяха напълно опънати за ръцете и леко разхлабени за краката. На всичкото отгоре едната плоскост, между краката, липсваше, така че Вернучи да може да застане между тях. Невропаралитикът явно беше започнал да отслабва действието си, защото тя се съпротивляваше.

   Свещи бяха запалени в кръг около тях, черепите бяха наредени, все едно Вернучи с нея щеше да прави ритуал да призовава демон. Зад себе си чуваше схватката между Боб и пазача. Елеонор и Жи Верн се обърнаха към него. Светлината в очите на Черешката угасна. Господи, никога нямаше да забрави тези изпълнени с молба за помощ очи! Като на ранена кошута. А Вернучи беше като демон, разярен, че прекъсват жертвопринушението към него. Пламъци на чисто зло танцуваха в очите му. Направи крачка назад, готов да крещи и хвърля огън и жупел задето са го прекъснали.

   Джейк извика с цяло гърло и се хвърли към Жи Верн. Зениците на диктатора се свиха, осъзна че наемникът му се засилва към него с вик и гняв изписан на лицето. Стовари цялата си тежест върху Вернучи, който полетя назад. Загуби равновесие, препъна се, залитна назад и удари главата си в ръба на големия масивен скрин до стената. Изпадна в безсъзнание. От главата му започна да се стича малка струйка кръв. Джейк скочи на крака, позволи си да издиша и се обърна към момичето, което сега беше изпънало веригите си от изненада. Беше се надигнала колкото можеше, за да види дали Вернучи ще се изправи. Възрастният мъж обаче лежеше.