Елеонор и Кристалният череп

33 глава

   След всичките танци, смях и алкохол от страна на Техекули, беше време да си тръгват. Излязоха навън, Елеонор придържаше Тара. Смееха се. Минаваше полунощ, усещаше се слаб вятър. Уличното осветление създаваше усещане за Парижка романтика.

  - Хайде, да те заведем до някое такси.
  - Не се тревожи, мога и сама да се справя.

   При което и двете се засмяха. Продължиха напред през малък парк, или по- точно градина, за да съкратят пътя към стоянките за таксита. Техекули се кискаше от поредната шега, която беше подхвърлила Елеонор.

  - Момичета, не искате ли да се позабавляваме заедно?- чу се зад тях.

   Техекули определено не трябваше да пие бира, след двете чаши уиски. Чувстваше се замаяна. Имаше лек световъртеж. Е, мисълта за нападение и потенциална опасност раздвижваше кръвта.

  - Дръж си ръцете скрити, не атакувай- беше последното нещо, което чу от другата пазителка, която вдигна по-добре презрамките на корсета си, без да се обръща.

   Дръпнаха Елеонор рязко назад.

   Тара се обърна машинално, за да помогне, а Елеонор вече забиваше лакът в слънчевия сплит на някакъв дебел французин. Още един се опита да я издебне, но той се озова на земята. Не можеше да преброи колко са, не защото бяха многобройна армия, а защото постоянното им движение и алкохолът в кръвта 'и и пречеха. Техекули усети нечия мръсна ръка на устата си, притискайки я в здрава хватка към него, и допира на студено острие на нож към гърлото си. Това действаше изтрезняващо! После глас като квиченето на прасе извика до ухото 'и:

  - Виж кого хванах! Сега бъди така добра, предай се на момчетата. Буйстването можеш да запазиш за малко по-късно! Обичам страстни жени!

   Елеонор спря да бие и премята приятелчетата му. Имаше трима на земята. Един.. двама други я хванаха от двете страни. Единият от които беше с кървящ нос, а другият просто беше в пепел. И този противен, миришещ на вкиснал алкохол и оскъдна хигиена...

   Техекули си пое дълбоко въздух и го задържа. Стратегията не сработи. Всичкият алкохол, който беше изпила, реши да напусне тялото 'и- от стомаха, през хранопровода, право навън. Върху обувките на похитителя си и земята.

   Когато отново вдигна очи, Елеонор разби носа на онзи, който я беше хванал отляво. Някакъв друг чернокос мъж се беше присъединил към нея. Удряше нападателите им. Единият беше хванат и хвърлен към близкото дърво, като стара чанта. Зае се с втори, който се надигаше от земята. Там щеше и да си остане след мощния сблъсък лице- коляно. Имаше синхрон в действията на Елеонор и чернокосия мъж, въпреки, че не се поглеждаха. О, не, погледът на пазителката беше изцяло прикован към онзи, който силно стискаше ръката на Техекули. Брадичката 'и беше смъкната ниско, и тя изглеждаше още по- заплашителна.