Be like chocolate (bittersweet, melt me slowly)

Бурята започва♥♥

    Върнах се вкъщи.  Беше ми замаяно от всичко това, което се беше случило. Момчето, старият приятел, фонтана. Мисля че имах температура. Забързано си оставих якето... мое яке? Аз бях без ... Уф! На кой бе това яке... Олеле!! Забравих да му върна якето  .. Ами сега? Чух колата на мама отвън. Не можех да се върна и да го догоня, защото майка ми щеше да ме види. Бях цялата вир вода. Имах само един избор и той беше да си легна бързо в леглото, защото, за да се облека с домашните дрехи нямаше да ми стигне времето. Метнах се в леглото с мокрите дрехи и якето, за да го скрия от мама. В този така объркан миг се чу щракването на ключалката. Беше майка ми. Още първата й работа бе да ме провери. Отвори стаята и ме погледна с видима загриженост. Боже мили! Косата ... мократа...

- Мила добре ли си .. мокра си - *да бе, а аз не забелязах...*
-Да! Нищо ми няма... малко съм се поизпотила...- предадох си вид на леко събудена
- Преоблечи се... - Присегна се да дръпне одеалото, с което се бях завила почти през глава.
-М-м-мамо! - *мисли, мисли!*- М-М-може ли първо да ми направиш чай- хванах се леко за гърлото, леко преиграх, но си струваше.                                                                                                                            - Добре. Ще направя и вечерята и ще те викна. 

Олеле! Само как ми олекна. Бързо се присегнах, за да  махна мокрите дрехи и да се преоблека. Усетих нещо в  джоба на якето на момчето. Вярно не трябваше да се ровя в личният му живот, но.... xD Отворих единият джоб. Олеле! Вътре беше телефона му. Lenovo s60. Интересен избор между другото.. XD Дори и да не исках и да не смятах това за приятно или правилно, аз инстиктивно отключих телефона. Разгледах някой приложения, стана ми скучно и го върнах на мястото си - в джоба му. Интересното ставаше в другият джоб. Там имаше нещо хладнокръвно. Пистолет. Малък пистолет. Истински. Истински, малък, ненормално черен пистолет. Боже мили!!! Ами сега? Притеснението се ръгна в гърдите ми.  Върнах и пистолета на мястото си.  Вратата светкавично бързо се отвори. Стреснах се. Беше вратата от терасата . Не! Беше от терасата.. Някой беше на моята тераса. Затаих дъх. 

- Ехо , кой е там! - присегнах към врата на терасата ми. Видя се светкавица. Отворих. Едновременно с разкрепостеният гръм се чу и стреснатият ми вик в страшната атмосфера.

- Ти какво правиш тук бе! - Беше Милен. Стар приятел, който ме харесваше, но аз не отговорих на .. чувствата му, защото просто не знам много интриги станаха заради него ...просто се отказах ... не различавах добрият и лошият.