Be like chocolate (bittersweet, melt me slowly)

Глафирах. Това е. Не отговарям за действията си след това♥

Може би сутринта беше ясна ... а може би не . Може би слънцето беше мощно, силно, пленително, а може би не. Може би моретата са малки океани... е разбира се, че не . Но явно аз исках да е така. Може би ... може би всичко е така както е и в същото време не е така. А може би на сутринта просто съм се събудила, станала и измила, без скучни дилеми за това как да измисля нещо за пред 'разума' в душата си. Но, разбира се, това съм АЗ и направих грешка. Разбира се, се поддадох на тъпото копеле ... Разбира се, беше пленяващо... и разбира се .. ще постъпя правилно ... предполагам.

Сутринта беше скучна. Пуста. Мрачна. Тъмна. Нямаше никаква следа от слънцето, никаква следа от онази пареща топка, която те топли. И може би за това беше мрачно. Но на кого му пука всъщност? Станах, измих се... Майка ми беше приготвила закуска. Мерих си температурата и за моя огромна изненада нямах. Гърлото ми не гореше така силно като вчера. Оправях се. Това беше добре, нали?
За мое пълно щастие имах още три свободни дни. Какво щях да правя? Със сигурност нямаше да стоя пред лаптопа. Вярно, че времето беше леко студено, но нищо.
След вчерашната буря аз бях забравила за уговорената среща с
Неви. Ами, ако й звънна?
Планът, който премина така неучаквано в ума ми ме заслепи:
Ще се обадя на Нев? И ще решим какво да правим. Ще изчакам майка ми да тръгне сутринта за работа и ще 'избягам' от нас. * не е ли много рисковано???* *успокой се дее. Веднъж се живее нали?? * абе ще ти кажа аз на теб ....*
Зачаках с чаша горещ шоколад в ръка да стане 8.00. Имах около петнайсет минути.
Минутите, за моя радост, изтекоха доста бързо. Сякаш бях изпаднала в някакъв транс. Само успях да уловя затръшването на вратата, завъртането на ключа и последователният изщракващ звук от вече заключената ключалка.
Набрах номера. Сърцето ми заби бързо. Чакайки и проследявайки скапания сигнал на линията, нервно потропвах с крак.
- Ало?
- Хей! Нев... Чудех се дали ...ъмм си своб...
- Да! Цял ден няма какво да правя.. Всъщност ще излизам с приятели, ако искаш се присъедини .. Компанията е мега яката, ще ти харесат. Малко е дъждовно навън .. Ще е забавно ..
- Времето ...- учудих се- Не вали ли сняг? - погледнах с ококорени очи навън и за моя приятна изненада съзрях как заради вчерашната буря не бе останала никаква следа от сняг. Зад леко мръсният ми прозорец се изрисуваха леко фино падащи ситни капки. Може да бяха малко, но да знаете колко студени бяха само. Винаги са такива. Обожавам, когато времето е точно като днес. Обожавам мрачните едвам видими места. Пропити от мъгла. Лек полъх на леден вятър те гали закачливо и пронизва задушаващият въздух, а земята е огледално приказна. Може ли човек да иска повече?
- Стеф? Чакам те... Какво ще кажеш за пред нас?
- О-ок...
- Ъм. Да и едно момче отчаяно те търси от вчера.. Забравих му името. Каза да ти предам, че иска да ти обясни нещо... Ще говорим като се видим след час...
- Моля, кой?
- После ще ти разкажа. Приготви се за мега якия ден!
~~~~~~~~~~~~~~~